Показват се публикациите с етикет събития. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет събития. Показване на всички публикации

понеделник, ноември 05, 2012

Openfest 2012 през погледа на лектор :)

Ами да, бях лектор. Още ми е малко странно да си представя, че се случи така. Обикновено се чувствам уютно някъде сред публиката и не смея да доближа много лекторите (ако някой не ме замъкне), камо ли да си отворя устата да кажа нещо. И все пак според спомените в главата ми, разказите на другите и снимковия материал, явно все пак именно аз съм се подготвила, качила на сцената, говорила 45 минути и след това отговорила на куп въпроси. Все още се чувствам като че само съм присъствала на случката, а не че съм участвала като главно действащо лице :)

В цялото нещо ме забърка Крокодила, за което май в крайна сметка ще трябва да му благодаря – оказа се вълнуващо, интересно и различно. Подготовката – най-вече психическата, беше изпълнена с доста емоции – първо реших, че ще е интересно и се надъхах. После ме беше страх, реших, че не мога да се справя и май най-добре да се откажа. В мига, в който пратих на организаторите мейл, че се отказвам и те казаха „жалко”, вече толкова много съжалявах, че съм го направила, че ми идеше да се изям и оревах света. След два часа вече бях писала нов мейл, че всъщност май все пак искам да участвам – може и да съм поизнервила някого, не знам... :)

Последваха написване на лекция и първа репетиция в initLab, където до тогава не бях ходила, но се оказа много приятно местенце. Последната седмица преди феста трябваше да е посветена на учене, разказване и изготвяне на красиви дизайнерски слайдове, но на практика правихме презентацията в петък вечерта и събота до обяд (бели слайдове с черни букви :)), прочетох лекцията веднъж в събота и си я разказах веднъж рано сутринта в неделя. За щастие се оказа, че това е достатъчно – мина гладко и се притеснявах между 5 и 10% от онова, което очаквах (явно си бях изхабила потенциала за притеснение предния ден, когато прекарах известно време във фетална поза на дивана, с празен поглед зареян в нищото и издавайки скимтящи звуци). Май в крайна сметка успях да заблудя хората, че в лекцията ми има нещо интересно, те се радваха, аз се радвах и за капак получих и бутилка вино, която след това разнасях цял ден.

Освен моите лични вълнения, на феста имаше и други интересни неща :) Както винаги книги O’Reilly с красиви корици и вероятно интересно съдържание, разни джаджи, купища различни и интересни хора, шарени лепенки за залепване по неща и въобще приятна и любопитна атмосфера на хора, които са се събрали да видят и чуят интересни неща.

От лекциите интересни за мен бяха три. Първо (редът не е нарочен), лекцията на Крокодила и Яна за депресията – до много от нещата, които казаха, вече бях стигнала сама или ги бях чела някъде, но все пак беше и интересно и полезно. Много съм съгласна със съвета да се прави нещо крайно различно от онова, с което сме свикнали. Това е добре винаги, без значение дали човек е в депресия или не. Пробването и правенето на всякакви разнообразни неща – да опиташ нов спорт, да ходиш на някакъв странен курс, да ядеш или правиш странна храна, да отидеш с яхта в морето (*намиг*), да се хванеш да изнесеш лекция пред пълна с народ зала (*намиг-намиг*), особено, ако си си мислел, че това изобщо не е за теб, дава тръпка, вкус и цвят на живота, крайно различни от бозистото ежедневие. В крайна сметка това те „зарежда”, дава ти нещо, за което да се вълнуваш приятно и което да те подтикне да пробваш и още нови неща. Ако пък се хванеш да пробваш нещо, от което изпитваш слаб до умерен страх – още по-хубаво – хем повече адреналин, хем по-голяма изненада и победа, когато накрая всичко бъде наред и дори приятно :)

Лекцията на Крокодила (сам) за многото сървъри също беше интересна – не че ще ми влязат в пряка употреба тези знания, но общо взето разбирах за какво се говори, всичко звучеше логично, и понеже на мен винаги ми е интересно да разбера „как работят нещата” ми беше доста интересно. Предполагам, че за сис-админите е било още по-интересно.

Лекцията на Harald Welte за GNU GPL лиценза беше последната за феста и също беше интересна. Явно всички освен мен знаеха кой е лекторът, аз лично го видях и чух за пръв път, което отчитам като пропуск. Така или иначе, и без да знам, че *трябва* да го харесам, пак го харесах. Разказа интересни неща по подробен и логичен начин и с умерена доза хумор. Изглежда е доста умен и най-вече – отдаден на защитата на добра кауза.

Вечерите, както естествено се очакваше, бяха посветени на афтърпартита в Кривото, Rock It и пак Кривото, обилно поляти с бира, музика, приказки и хилеж :)

Въобще – Openfest 2012 беше супер, пак ще отидем :)

Update: Ето и линк към презентацията ми с любезното съдействие на ju, който освен че я качи онлайн, беше и основната движеща сила зад това да имам толкова хубава, мърдаща се и модерна презентация, по-готина от на всички IT-лектори на феста :)



P.S. за който се е чудил - думата "интересно" и нейни варианти се срещат в текста 15 пъти

P.P.S. думата "нещо" и нейни варианти също 15 пъти, съвпадението е случайно

събота, май 21, 2011

Хомофоби

Разбрах, че има нещо такова сутринта на 17ти, когато на път за работа минах покрай съдебната палата и видях няколко пана по темата. На връщане от работа пък видях и „шествието” по случая. Слагам го в кавички, защото трудно мога да нарека шествие група от 20тина души на колела и още толкова пеша след тях.

За секунда се изненадах, че една демонстрация против омразата и свързаното с нея погазване на редица основни човешки права на хиляди хора, т.е. демонстрацията с най-смислена идея от всички, които се проведоха в последните няколко месеца, е вероятно и най-слабо посетената от тях.

Всъщност обаче, това изобщо не е учудващо, защото огромното мнозинство от хората в България, включително огромна част от интелигентните и образовани хора в България, въпреки, че често твърдят обратното, са хомофоби – мразят гейовете, травеститите, лесбийките и тям подобни. Ако пък не ги мразят, гледат на тях със смесица от страх, погнуса и съжаление и смятат, че те са някакви болни ненормалници (за справка – 17 май е избран за ден срещу хомофобията именно, защото на тази дата през 1990 г. хомосексуалността е премахната от Международната класификация на болестите). Същите тези хора, явно или не, мразят и циганите, евреите, черните, жълтите и изобщо – всички, които са различни от тях и не могат или имат наглостта да не искат да го крият.

Разочароващо е, че пак това са и хората, които твърдят за себе си, че са много „толерантни” – „как бе, не бе, аз нямам нищо против тях”, ама „само да не са наоколо, да си живеят там да не ми се пречкат” – за циганите, съответно „само да не ги разбирам какви са” – за обратните. Разочароващо е, че това са хора, които „иначе” са свестни, умни и „нормални”. Ама за нормалните хора в едно нормално съвременно общество не трябва ли човешките права да са по-важни от купищата насадени от неуките и религиозни стари поколения предразсъдъци? Явно не – защо да ти пука, като твоите права никой не ги е погазил, никой не те е гледал с омраза, не ти е отказвал работа и не те е набил, задето си хетеро?

неделя, декември 13, 2009

Исторически мач на John Higgins и Ronnie O'Sullivan

Вчерашният ден мина под знака на постепенна градация - от гадно ставане в 6 часа и отиване на 4-часов изпит, през бира и приятен разговор на обяд, след това няколко чудесни серийки Стар Трек и накрая - втората половина от полуфиналния мач на UK Snooker Championship между Джон Хигинс и Рони О'Съливан.

Накратко - невероятно и постоянно покачващо се напрежение - при 8 на 2 фрейма в полза на Хигинс, всеки следващ можеше да е последен за мача, и съответно беше изпълнен с борба със зъби и нокти за всяка точка от страна на О'Съливан.

Изключително високо качество на играта от страна и на двамата (около 93% успешни удари през цялото време) - виртуозни, невъзможно красиви изпълнения, а след тях на няколко пъти - супер гадни грешки в най-неподходящия момент - от тези дето просто пречупват нещо в теб като ги направиш.

Сериозно участие и на късмета на моменти - имаше страхотно късметлийскии и страхотно каръшки удари и за двамата.


Рони О'Съливан (снимките в този пост не са от вчерашния мач и за жалост не съм ги правила аз :) )

Всичко това беше гарнирано със спор за съдийско отсъждане и нажежени страсти, каквито не бях виждала досега на snooker първенство, в 13тия фрейм. Рони започна контролиран, постепенно развиван брейк, но тъпа, дребна грешка го постави в абсолютно непредвидим снукър с размер 1 мм., от който не успя на излезе 6 пъти! Хигинс само стоеше и броеше точки от фалове :) Накрая, при поредния опит, Рони докосна с ръка черната топка и си призна (а иначе почти със сигурност щеше да остане незабелязано - подобни фалове са много, много фини). Ян Верхаас отсъди само фал, докато според Хигинс следваше да се отсъди фал и пропуск - в който случай щеше да може да върне Рони за пореден опит да се измъкне от ситуацията, съответно за още фалове (и пропуски) докато О'Съливан съвсем не клекне духом (освен дето и ще пълни актива на Хигинс с точки през това време).

Предвид от какво ключово значение е психическото състояние при подобни мачове и колко е подвластен на емоциите именно Рони О'Съливан, напълно разбираемо е, че за Хигинс възможността да връща противника си в трудната ситуция максимален брой пъти беше много ценна - особено в момент, когато Рони беше започнал да се съживява от летаргията си и се беше превърнал в опасния противник, който е.

Същевременно, предвид хъшлашката натура на О'Съливан, моментално се родиха подозрения, че нарочно е фаулирал черната, за да се измъкне от непреодолимата ситуация, в която сам се насади. Е, да си кажа и моето мнение - смятам, че "не", макар че за Рони човек никога не знае. Но бих се учудила доста. Според мен той не е чак такъв гаден безпринципен тип, какъвто се опитват да го изкарат - ако беше, изобщо нямаше да е играч от тази класа. А и освен това - защо да чака 6 грешки, докато направи този фал, и защо да фаулира точно черната, за която наказанието е най-голямо? Каквото и да се е случило, правилникът казва, че в подобни случаи отсъждането е въпрос на преценка на съдията. Той прецени така, а не мисля, че някой би имал наглостта да каже (и дори да си помисли), че Ян Верхаас би направил пристрастно отсъждане (което разбира се, не означава, че не би могло просто да е сбъркал, но никога няма да разберем).


Джон Хигинс

Хигинс известно време просто не беше на себе си след съдийското отсъждане, макар че в крайна сметка цялата ситуация около въпросния снукър на Рони му донесе само ползи, и то без да си мръдне пръста. Така или иначе, след 1-2 изнервени грешки на Хигинс, Рони отмъкна 13тия фрейм. До последния фрейм мачът продължи да става все по-напрегнат, като вече и двамата правеха от онези гадни грешки, резултат на изопнати нерви, и двамата получиха по някой флук от съдбата, и двамата майсторски реализираха купища изключително трудни удари - от тези дето не можеш да повярваш, че топката е влязла и то тоооолкова елегантно!

Последният фрейм беше открит от О'Съливан с красива дълга червена и няколко комбинации с черната, при което май доста хора си помислихме, а Асен Спиридонов успя и да сподели, че само максимален брейк липсва на този вълнуващ исторически мач, в който вече видяхме какво ли не, а ако от някого може да се очаква да направи максимален брейк в условията на убийствено напрежение, то това без всякакво съмнение е именно Рони О'Съливан.



Е, не се получи. Рони сбърка, а Джон Хигинс мобилизира цялото си умение и цялата сила на духа си в именно този най-подходящ и последен възможен момент. Точен, нетрепващ и виртуозен, успя да направи дълъг и изключително труден брейк, като с всеки следващ удар убеждаваше и себе си, и цялата публика, че да, той е човекът, който заслужава и ще спечели този мач.

Последният интересен детайл беше (каква изненада) краят :) Въпреки устремеността си, Хигинс сбърка в самия край, но в момент, когато за Рони все още беше нужно да постави един единствен снукър и Хигинс да направи един единствен фал, за да има О'Съливан реални шансове да спечели фрейма и мача. Но след цялата изнурителна борба, след всички ужасни и щастливи обрати, Рони О'Съливан не излезе на масата. Стана и призна победата на Хигинс. Това, според мен, е няй-явното доказателство, че Рони не е мошеник с евтини номерца, а човек, който прави онова, което смята за правилно. Независимо от последните няколко фрейма, Вълшебникът от Уишоу с последния си брейк, а и с цялата си игра, доказа, че той е по-добрият в този мач.

Тази вечер ще е много интересеният финал между Джон Хигинс и Динг Дзюнхуей. Този път поне фаворитът ми е ясен - между Хигинс и Рони много трудно можех да реша за кого съм. Но така или иначе всички тези играчи са толкова добри, че за когото и да си, никога не можеш да не се възхитиш безпристрастно на умението и на двамата и да се радваш, когато гледаш един красив и равностоен мач.

Айде стига, че засрамих Паисий :)

понеделник, ноември 09, 2009

Openfest 2009 през погледа на една нe-IT личност

Понеже така и така преди малко водих разговор по темата, пък и след малко трябва да излизам и няма да сваря да прочета особено много от учебника (оправдания – много ме бива в тях) – ще си напиша впечатленията от малкото, което видях от Openfest 2009.

Беше яко :) Аз посетих две лекции (или, хайде, да сме коректни - една лекция и една дискусия:)) – "Щастливият програмист 2.0" на Николай Бачийски и Стефан Кънев и "Предаване на знания" на Васил Колев. Оказа се правилна стратегия, тъй като и в двете основните идеи бяха представени от гледната точка на IT-та, но сами по себе си бяха общоприложими. Все пак трябва да призная, че основното, което ми хареса, бяха по-скоро атмосферата и ентусиазмът. От самите лекции очаквах повече – може би повече конкретика и повече неща, които не съм чувала и/или интутивно знаела (от сорта на това, че като ти е приятно да си работиш професията се стараеш да научиш повече и да се справиш по-добре и (логично) ставаш по-добър програмист/юрист/друго... или че обменът на знания и опит става най-лесно и приятно в непринудена немногобройна обстановка (добро утро!)). Но все пак разочарованието не е много голямо и се губи на фона на другото :) Пък и явно се дължи до голяма степен на факта, че от векове само слушам чудеса за тоя Openfest и съм отишла с твърде завишени очквания...

Също толкова (даже може би "по-") яко беше, че и двата дни завършиха с подобаващо запиване до късно в "Кривото" в значително по-многоброен състав от този на ИББ :) Аз лично първия ден отидох само за тази част :) (Btw, извън темата – поредните дни пиене на значителни като за мен количества бира ми се отразиха по-скоро закаляващо, отколкото изтощаващо – явно това, че много лесно съм взела да се напивам се дължи по-скоро на липса на практика, отколкото на нещо друго, което не знаех какво е, но много ме дразнеше – ето една ободряваща мисъл :)).

Покрай запиването ми беше интересно и забавно да видя от близо разни нови за мен IT "гурута" (досега бях виждала някои на ИББ) и да ги гледам как се кефят да се доказват (къде съзнателно, къде между другото) един пред друг и пред не-"гурутата" :) Лично аз съм впечатлена, но не от някакви техни конкретни мъдрости (понеже просто няма как да ги разбера :)), а по-скоро от станалия очевиден факт, че това са хора, които много разбират и много се вълнуват от това, което правят, и го правят с огромен ентусиазъм, защото някак си вярват в него... сякаш са оптимисти за нещо голямо и далечно, което и те може би не знаят какво точно е... отнесох се... Абе, накратко - смислени, ценни хора - това е общото между тях, нищо, че в съвсем малко по-конкретен план са толкова различни един от друг. Всъщност точно това беше и цялостното усещане, което се носеше на Openfest-a, и заради което толкова ми хареса.

понеделник, септември 07, 2009

Свобода, а не страх! (12 септември 2009)


Картинка от Machine Envy.

Ами с една дума, включвам се и аз в разпространяването на поканата за участие в международния протест под надслов "Свобода, а не страх"/"Freedom not fear" срещу:

1. разширяващите се възможности за събиране, съхраняване и достъп на разни държавни органи до каква ли не информация за активността на хората в интернет;
2. личните документи с биометрични данни и следенето на хората "офлайн" с камери и т.н.

За първото все пак успяхме да се преборим да е необхoдимо предварително разрешение от съд, за да може на хората от МВР да се дадат някакви данни, пазени от доставчиците. Обаче, доколкото разбрах, пак имало предложение да се даде "пасивен достъп" на органите до тези данни - демек, дори да трябва преди това да искат разрешение, на практика ще им е доста лесно да си осъществят достъпа и без разрешение, пък после да замажат положението (или да не го замажат - какво им пука на тях от още един скандал?!). Честно казано, не съм чела подробно точно какво искат да се промени в сегашната уредба, но каквото и да е то, ако води до увеличаване на вероятността някой да ме следи (законно или незаконно) с кого си пиша или говоря и въобще какво правя в нета изобщо, значи съм против!

Лично аз ще протестирам обаче най-вече срещу второто - личните документи с биометрични данни и възможността за разпознаване от камери по улицата. Това вече ми се трува твърде грубо вмешателство в правата и свободите на гражданите. Използваните оправдания за борба с тероризма звучат като клише от историята на всяка гадна полицейска държава - дайте заради потенциалната възможност 20-30 души да са се внедрили сред нас (и понеже въобще "нямаме" други начини да решим кой е подозрителен и да го проверим), да следим 400 милиона обикновени граждани къде, кога и с кого ходят и общуват. Нима това е адекватното средство срещу тероризма? Нима някой наистина се заблуждава, че това ще реши проблема? Докато причините за нещо продължават да съществуват, и то ще продължава да съществува - те го причиняват. Постепенното въвеждане на повсеместно следене изобщо не може да помогне да се отстранят причините за тероризма и това, естествено, е ясно на всички, от които зависи нещо. Само че на тях не им е изгодно да отстраняват причините - на тях им е изгодно да се възползват от ситуацията, за да оправдават с нея увеличаването на властта си върху онези, от които не зависи почти нищо (това "почти" е израз само на моя наивен младежки оптимизъм :) ). Направо ме е яд, че наистина вярвах, че идеите и идеалите, защитавани по време на Френската революция, някакси още съществуват и лежат в основата на идеите и идеалите на ЕС... Просто смешно!... И така, след 10 години може с подобно малоумно оправдание да има камери във всеки вход, а след 20 - във всеки дом. Е, тогава вече ще сме пред клише не от някоя гадна полицейска държава, а от една точно определена книга. Да, знам, че това е леко параноична и доста изтъркана асоциация, ама тя не е изтъркана случайно...

Това горе са причините, поради които аз мисля да отида на протеста. Всеки си знае какви са неговите да го направи или да не го направи. Ако вие сте от първите, ще се видим тази събота (12.09.2009 г.), 10:30 ч. в градинката между Парламента и Софийския.


Повече информация за протеста на официалния сайт в България и международния сайт на инициативата.

петък, август 21, 2009

John Lawton in Varna

В деня преди празника на Варна имаше free концерт на входа на Морската с обичайното за такива концерти участие на БТР и John Lawton (e, за него не знаех, че е обичайно, ама така ми казаха). На мен ми хареса - имаше доста хора и атмосфера, пък и изпълнителите бяха супер :) Реших да пробвам да направя малко снимки, защото винаги съм се чудила как стават хубави снимки от концерти, където всички на сцената мърдат, светлините и те мърдат и като цяло е тъмничко за снимки, а светкавицата не стига надалеч... Това по-долу са най-добрите ми опити и то след малко boost-ване във Фотошоп (главно експозиция и шум). Картинките са линкове към малко по-големи свои варианти, които за съжаление са леко замазани заради чистенето на шума - трябваше да снимам с ISO 400, което с мойто апаратче не може да не доведе до шум.





Това долу е варненския кмет :) Честно казано не можах да разбера добре ли свири, защото имаше и други китари... но явно е свирил поне достатъчно добре, че да успява да се слива :)






А пък тук пеят двамата с Наско от БТР:

сряда, януари 14, 2009

Гражданска позиция Online - http://feelfriendly.com/

Много от нас нямаха възможност да подкрепят днешния протест, освен като цъкат с език вечерта пред телевизора. Не че е кой знае какво, но сайтът http://feelfriendly.com/ все пак дава възможност на онези, които искат да изразят позицията си да го направят online - в крайна сметка формата няма голямо значениe.