Показват се публикациите с етикет експерименти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет експерименти. Показване на всички публикации

понеделник, ноември 05, 2012

Openfest 2012 през погледа на лектор :)

Ами да, бях лектор. Още ми е малко странно да си представя, че се случи така. Обикновено се чувствам уютно някъде сред публиката и не смея да доближа много лекторите (ако някой не ме замъкне), камо ли да си отворя устата да кажа нещо. И все пак според спомените в главата ми, разказите на другите и снимковия материал, явно все пак именно аз съм се подготвила, качила на сцената, говорила 45 минути и след това отговорила на куп въпроси. Все още се чувствам като че само съм присъствала на случката, а не че съм участвала като главно действащо лице :)

В цялото нещо ме забърка Крокодила, за което май в крайна сметка ще трябва да му благодаря – оказа се вълнуващо, интересно и различно. Подготовката – най-вече психическата, беше изпълнена с доста емоции – първо реших, че ще е интересно и се надъхах. После ме беше страх, реших, че не мога да се справя и май най-добре да се откажа. В мига, в който пратих на организаторите мейл, че се отказвам и те казаха „жалко”, вече толкова много съжалявах, че съм го направила, че ми идеше да се изям и оревах света. След два часа вече бях писала нов мейл, че всъщност май все пак искам да участвам – може и да съм поизнервила някого, не знам... :)

Последваха написване на лекция и първа репетиция в initLab, където до тогава не бях ходила, но се оказа много приятно местенце. Последната седмица преди феста трябваше да е посветена на учене, разказване и изготвяне на красиви дизайнерски слайдове, но на практика правихме презентацията в петък вечерта и събота до обяд (бели слайдове с черни букви :)), прочетох лекцията веднъж в събота и си я разказах веднъж рано сутринта в неделя. За щастие се оказа, че това е достатъчно – мина гладко и се притеснявах между 5 и 10% от онова, което очаквах (явно си бях изхабила потенциала за притеснение предния ден, когато прекарах известно време във фетална поза на дивана, с празен поглед зареян в нищото и издавайки скимтящи звуци). Май в крайна сметка успях да заблудя хората, че в лекцията ми има нещо интересно, те се радваха, аз се радвах и за капак получих и бутилка вино, която след това разнасях цял ден.

Освен моите лични вълнения, на феста имаше и други интересни неща :) Както винаги книги O’Reilly с красиви корици и вероятно интересно съдържание, разни джаджи, купища различни и интересни хора, шарени лепенки за залепване по неща и въобще приятна и любопитна атмосфера на хора, които са се събрали да видят и чуят интересни неща.

От лекциите интересни за мен бяха три. Първо (редът не е нарочен), лекцията на Крокодила и Яна за депресията – до много от нещата, които казаха, вече бях стигнала сама или ги бях чела някъде, но все пак беше и интересно и полезно. Много съм съгласна със съвета да се прави нещо крайно различно от онова, с което сме свикнали. Това е добре винаги, без значение дали човек е в депресия или не. Пробването и правенето на всякакви разнообразни неща – да опиташ нов спорт, да ходиш на някакъв странен курс, да ядеш или правиш странна храна, да отидеш с яхта в морето (*намиг*), да се хванеш да изнесеш лекция пред пълна с народ зала (*намиг-намиг*), особено, ако си си мислел, че това изобщо не е за теб, дава тръпка, вкус и цвят на живота, крайно различни от бозистото ежедневие. В крайна сметка това те „зарежда”, дава ти нещо, за което да се вълнуваш приятно и което да те подтикне да пробваш и още нови неща. Ако пък се хванеш да пробваш нещо, от което изпитваш слаб до умерен страх – още по-хубаво – хем повече адреналин, хем по-голяма изненада и победа, когато накрая всичко бъде наред и дори приятно :)

Лекцията на Крокодила (сам) за многото сървъри също беше интересна – не че ще ми влязат в пряка употреба тези знания, но общо взето разбирах за какво се говори, всичко звучеше логично, и понеже на мен винаги ми е интересно да разбера „как работят нещата” ми беше доста интересно. Предполагам, че за сис-админите е било още по-интересно.

Лекцията на Harald Welte за GNU GPL лиценза беше последната за феста и също беше интересна. Явно всички освен мен знаеха кой е лекторът, аз лично го видях и чух за пръв път, което отчитам като пропуск. Така или иначе, и без да знам, че *трябва* да го харесам, пак го харесах. Разказа интересни неща по подробен и логичен начин и с умерена доза хумор. Изглежда е доста умен и най-вече – отдаден на защитата на добра кауза.

Вечерите, както естествено се очакваше, бяха посветени на афтърпартита в Кривото, Rock It и пак Кривото, обилно поляти с бира, музика, приказки и хилеж :)

Въобще – Openfest 2012 беше супер, пак ще отидем :)

Update: Ето и линк към презентацията ми с любезното съдействие на ju, който освен че я качи онлайн, беше и основната движеща сила зад това да имам толкова хубава, мърдаща се и модерна презентация, по-готина от на всички IT-лектори на феста :)



P.S. за който се е чудил - думата "интересно" и нейни варианти се срещат в текста 15 пъти

P.P.S. думата "нещо" и нейни варианти също 15 пъти, съвпадението е случайно

четвъртък, август 23, 2012

Има някакъв смисъл

Ясно е, че винаги ще има шарлатани и измамници, че винаги ще има хора, които ще им се връзват. Ясно е, че като цяло българските институции са по-скоро зле. Ясно е и че една птичка пролет не прави, но пък все отнякъде се започва и една птичка е по-добре от нула. С една дума - много е приятно, когато оптимистично подаденият сигнал срещу противните измамници предизвика следния адекватен резултат:

"ОТНОСНО: Ваша жалба в КЗП с вх. No Ц-03-3404 от 03.04.2012 г.
...
Уведомяваме Ви, че всички събрани документи и доказателства са разгледани на заседание на Комисията за защита на потребителите и е взето решение, документирано с Протокол No 27 от 19.07.2012 г., че във въпросния случай фирма "Кис-Т" ЕООД използва нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП и в съответствие с правомощията на КЗП на търговеца ще бъде ангажирана административно-наказателна отговорност."


Става дума за разпространителите на така наречените "еко-топки" за пране, за които наглите мръсници твърдят, че замествали праха за пране и като си купиш гумена топка за 8-10 лв. и я слагаш в пералнята с прането вместо препарат, переш (почти) също толкова ефективно, но по-екологично и по-"био". Естествено, уточняват, че при по-силно замърсени дрехи трябвало все пак да се добави и малко прах за пране. Също толкова естествено, вероятно никой не е тествал дали има разлика в резултата от прането на леко замърсени дрехи със и без "еко-топка" :)

За самата ефективност на продукта, можете да почерпите следните ценни знания относно "активните" му съставки:

- Антибио топчета, които убивали плесента и патогенните организми от пералнята.
- Хлорнеутрализиращи топчета, които (изненада) "неутрализират съдържащия се във водата хлор, който уврежда дрехите". Интересно как същата тази увреждаща чак дрехите вода, иначе може да се пие.
- Магнитни топчета, които "намаляват водните молекули, което предотвратява образуването на варовик" - това лично за мен е най-голямата загадка :)
- Анални... упс, алкални, топчета, които "поддържат йоните на водата на ниво 10pH ... засилват проникващата ( ;) ) сила и измиващия ефект" - интересно, но не и убедително ;)

В секцията "Въпроси и отговори" на сайта с офертата има дори по-любопитни факти, за които няма да пиша spoiler-и :)

Хубаво е да знаем, че дори при подобни убедителни и правдоподобни твърдения, експертите на Комисията за защита на потребителите не са се поддали на заблуда, а са проверили внимателно фактите и са санкционирали гадовете :)


P.S. Очаквам решение и по още един сигнал, този път на тема пречистване на тялото от токсините чрез киснене на краката във вода, която става кафява :) Подадох сигналите едновременно, така че се надявам на скорошна развръзка :)

вторник, юли 05, 2011

Коктейли

Тези дни по някаква случайност се случи на два пъти да си правя коктейли - единия път защото ми беше останал толкова малко бейлис, че щеше да е гавра да си го сипя самотен, а втория - понеже имах диня, която иначе щеше да се развали.

Та, първият коктейл се казва (неслучайно) "Блато" и представлява моята интерпретация на коктейл Dirty Girl Scout (също страхотно име), който пих веднъж и много ми хареса. Блатото се прави от Бейлис, водка и мента 1:1:1 и за разлика от оригинала е с нормална зелена, а не с бяла мента, на което се дължи очарователният му, вдъхновяващ името, цвят.





Коктейлът е тестван за пръв преди време на една почивка, където се установи, че е най-добър със сини и зелени коктейлни черешки и че добре "заблатява". Два такива за мен и няколко джина за гаджето и след няколко часа се оказа, че сме се били разбрали с бармана да ходим с него и негови приятели на дискотека в съседен град същата вечер.



За да избегна подобни инциденти този уикенд му долях прилично количество мляко (след снимките обаче) и пак се получи добре.


Втория коктейл също съм пила първоначално на заведение - в далечните времена, когато клуб "Планет" имаше само във Варна (и не, не беше чалготека - такива още почти нямаше) и когато водката Абсолют беше голяяяяма гъзария. Та, сядаме си ние с приятелките там и се оказва, че тази седмица имат промоционални коктейли не просто с Абсолют, а с Абсолют "Ванилия", каквато тепърва почваше да се продава. Коктейлът се състоеше от въпросната водка + намачкана диня, все още с малки парченца, не на пюре. Страхотно свеж и вкусен, от тогава все се каня да намеря къде има, но, естествено, ако се случи да изляза на бар винаги забравям. След като покрай Блатото бях видяла, че имаме от въпросната водка, а динята в хладилника бе заплашена от повторно и потретно неизяждане, вкисване, осмърдяване на цялата къща и най-после, но не по рано от уикенда - изхвърляне, ми хрумна най-после да си направя такъв коктейл:



Е, стана малко повечко отколкото беше дозата в заведението ;) - това в чашата е 1/6 от средно-голяма-към-дребна диня. Изрязах частта със семките, а другото рязах хаотично в една купичка докато стана достатъчно ситно, че да мога да го мачкам с вилица, а после мачках с вилица докато взе да ми писва. Долях водка на око ( ;) ) и малко бял ром, останал от рождения ми ден. Та-да! Добре се получи, изядох/изпих го докато направя поста, даже и още нямаше да е зле да има, но май ме мързи за втора доза :)

петък, септември 03, 2010

Домашна лаборатория 4 - химично-биологични експерименти

На последно (за сега) място ще разкажа за случайните „експерименти” в кухнята. При повечето от тях, както се досещате, единственото вълнуващо в развръзката е цветът на поникналата плесен – от бухнало снежно бяло, през екзотично оранжево и класическото синьо-зелено, до подозрително мазно черно. Трепет предизвиква и въпросът дали този път най-после не сме отгледали нещо отровно, от което ще умрем до 12 часа след като сме вдишали спорите. Миризмата, учудващо, рядко се оказва проблем, тъй като ако започне да се усеща, експериментът бива прекратен най-много до 2-3 дни, а в част от случаите всичко протича в изолирана среда – здраво завързана и забравена найлонова торбичка, в която и гледката и миризмата със сигурност са умопомрачаващи, но за щастие единственото, което узнавам за съдържанието й е, че е кафяво и меко. Дори да е било моркови.
Наскоро обаче един от тези необещаващи щастлива развръзка кухненски експерименти ми поднесе приятна изненада. Случаят бе класически – чаша, оставена за миене преди 2 дни, като се оказа, че в нея е останало и 2-3 пръста мляко. Когато реших да я измия видях, че, естествено, е вкиснало, но не под формата на гадна пресечена течност, а под формата на най-нормално кисело мляко! Да, имаше един голям мехур и леко жълтеникава коричка, но миришеше като обикновено вкусно кисело мляко (по-кисело от това на магазина, което така или иначе не е много кисело) и под въпросната коричка и изглеждаше именно като такова. Осмелих се да близна миниатюрно количество, което – каква изненада – също имаше вкус на кисело мляко. Е, не посмях да изям всичкото, а чинно си го изхвърлих, но пък реших, че щом става от само себе си, то при контролирани условия и със закваска – непременно трябва да успея да си подквася млекце!





Получи се :) Не много гъсто, но все пак прилично, и си го изядох :) Пробвах и още един път, като добавих в прясното мляко и малко захар - да има повече храна за бактерийките, да се множат повече и респективно да стане по-гъсто киселото млекце. Привидно гениалният план не знам защо не сработи и млякото се получи със същата гъстота, но сладко :) За съжаление и двата пъти ме домързя да го снимам, така че ще трябва да ми повярвате и без доказателства :)

Ъпдейт:
Оказа се, че все пак ще мога да представя снимков материал - по някаква невероятна случайност ( ;) ) съм забравила половината недоядено бурканче от втория опит в хладилника. Днес, 3 дни след като го открих и извадих за целите на снимането, най-после го снимах. Не е в най-добрия си вид :)



понеделник, август 30, 2010

Домашна лаборатория 3 - Законът на джунглата

Бих искала да отбележа, че не винаги странните посадъчни и други домакински експерименти, които правя, се дължат на разсеяност или мързел. Напротив, веднъж откривайки до какви интересни резултати може да достигне човек като просто не прави нищо, започнах съзнателно да прилагам стратегията „хайде да го оставим така, пък да видим какво ще стане” към обещаващи ситуации. Един от тези случаи беше когато видях малки сладки плевелчета да поникват от сменената наскоро пръст на една петуния. Имаха назъбени листенца с диаметър 2-3 мм и сърце не ми даде да ги отскубна. Е, нека живеят, казах си, пък да видим колко ще пораснат.
Е, пораснаха доста, оказаха се повече от един вид, а за капак поникнаха и гъби – ама не плесен, а „истински”. Ето щастлива картина на мирното съжителство:





Мирното съжителство, обаче, не се оказа поучителна развръзка за междувидовата търпимост и приятелството. Развръзката беше поучителна, но бе свързана по-скоро със закона на джунглата, естествения подбор и други грубиянски правила. По-точно, плевелът със сладките назъбени листенца продължи да расте, расте и расте, докато стана по-голям от хилавата петуния, която не положи никакви усилия да защити ареала си. Когато заминахме за две седмици, през които растенията вкъщи бяха поляти само два пъти от моя приятелка, петунията умря. Сега продължавам да си гледам плевела, защото в крайна сметка той си го заслужи съвсем честно.


сряда, август 25, 2010

Домашна лаборатория 2 - Разсадникът

Далеч по-фрапантна за всички, на които го разказах, бе случката със забравения лилиум – едно от онези цветя, които чакат следващия повод някой да ми подари цвете, за да бъдат изхвърлени. Този път явно температурните условия и влажността на въздуха са били доста подходящи за развитието на живота, защото когато най-после извадих съсухреното цвете, по частта от стеблото, която бе останала вътре във вазата но над водата, се бяха образували малки бели израстъци – очевидно мини луковички, които дори бяха пуснали тънки мъхнати коренчета във въздуха. Изглеждаха ето така:



Чудесно, казах си, мързелът победи! Остана само да измисля как се отглеждат миниатюрни бели луковички от лилиум извън родната ваза. Естествено, не намерих такива съвети из нета, затова пробвах различни подходи. Трите най-големи и с най-здрави коренчета реших да отгледам като потопя във вода. По How It’s Made бях гледала, че отглеждат марули, плаващи на повърхността на големи водни басейни, като всички нужни хранителни вещества си вземат разтворените във водата торове и не им трябва пръст – идеално за моите крехки лилиумчета с нежни коренчета – нали в пръстта ще се смачкат, пък и нали досега се бяха развивали така, макар и да получаваха водата от главното стебло, а не директно. Тъй като бяха толкова малки, измайсторих от пластмасово шише подложка с миниатюрни дупчици, през които прокарах коренчетата, така че те да са във водата, а луковичката отгоре, докато целият „разсадник” плава в един буркан. За жалост дълго време нищо не стана, а накрая коренчетата загниха.
Разочарована, реших да не прилагам повече иновативни аграрни методи и за останалите пробвах изпитания номер с памук и вода. Вероятно щеше да проработи успешно, но в моя случай памукът или изсъхваше до степен да стане корав и да убие нежните коренчета (познайте защо), или беше толкова мокър, че някои луковички мухлясваха. Една успя да пусне около 10 см листенце, но в крайна сметка, поради усиления ми в следствие на това интерес, мухляса и тя.
Тъй като съвсем се отчаях, прибягнах до отчаяни действия и взех че боднах последните останали ми три лилиумчета в свободното място на една от саксиите вкъщи. Поливането – според нуждите на цветето-приемник. Е, мога да се похваля, че след 2-3 месеца в саксията още не са умрели :) Напротив, две са пуснали мини-листенца, а за третото предполагам, че е въпрос на време. Тъй като установих, че имат нужда от повече вода, и за да не удавя домакина (когото вече бях давила веднъж, но това е друга история), днес ги изчоплих от неговата саксия и разпределих в три пластмасови чашки, надлежно пробити отдолу, където да намерят новия си дом и, надявам се, да се развиват безпроблемно.



събота, август 21, 2010

Домашна лаборатория

Отлагането на проблемите, казват, не ги решавало. Мързелът и небрежността водели до лоши резултати. Е, може и да има нещо вярно в това, но моят опит показва, че понякога отлагането на решението води до последици, далеч по-интересни и приятни от това просто да нямаш съответния проблем.

До този извод стигнах благодарение на факта, че не съм от най-прилежните домакини. Невероятно е колко дълго мога да отлагам свършването на нещо, което не ми е приятно да свърша и същевременно не ми създава голям дискомфорт – като нааканият от птица кухненски прозорец, който изчистих няколко месеца по-късно, когато котката беше оставила следи от лапи по огледалото, и, принудена да хвана парцал и препарат за стъкло, от огледалото преминах към омазаната с мазни пръсти врата на балкона и накрая – и към заветния осран прозорец. Това беше първото ми чистене на прозорци откакто се нанесох в апартамента преди повече от две години.

Тази чаровна небрежност неизбежно хвърля в тих потрес майка ми, леля ми, а понякога и приятелките ми – например когато през юни установят, че сухата чуплива топка, стърчаща от буркан в хола, е букетът, който са ми подарили за рождения ден. Който е през януари.

И все пак, да не се месиш твърде много в тихия живот на къщата и да не държиш всичко под контрол може да има своите учудващо приятни последици. В този и следващите няколко поста мисля да разкажа няколко подобни случая, та току-виж съм „обърнала” някого във вярата, че е скучно да правиш винаги всичко навреме и винаги да ти е подредено и изрядно.

1.
Първият и сравнително невинен случай, бе историята с възкресилите се луковици. През пролетта майка ми ми изпрати красиво глинено гювече, пълно с цъфнали кокичета и минзухари. След като му направих няколко фотосесии го зарязах на балкона. След месец цветята прецъфтяха и изсъхнаха, гювечето продължаваше да се пече на слънцето всеки ден, а аз хвърлях по някое око и все „се канех” да изхвърля изсъхналите листа и пръстта и да си засадя нещо друго. Дойде и мина есента и реших, че явно няма да е тази година, защото нали не бива да се пресаждат цветя през зимата. Увих гювечето в някаква торбичка и го пъхнах в малкото килерче на балкона си чака реда.

Редът му дойде напролет, когато си купих някакво цвете и, сещайки се за гювечето, реших най-после да го изчистя и да го ползвам. Каква беше искрената ми необразована изненада, когато установих, че близо едногодишното ми отлагане е спасило луковичките и всички те бяха поникнали както си бяха стояли завити в торбата и захвърлени в килера! Малко бледи, поради липсата на слънце, но учудващо свежи – особено предвид, че не бяха видели и капка вода. Извадих ги и взех да ги поливам (почти) редовно, в следствие на което пораснаха и пуснаха листа – малко зелено чудо на небрежността.



До този момент нещо подобно се беше случвало само с един лук, забравен в една кутия на стелажа за зеленчуци толкова дълго, че му бяха поникнали красиви дълги корени и навити поради стените на кутията листа. Сготвих го с огромно нежелание – толкова ми беше жал! – но не можах да прескоча психологическата граница да отглеждам лук в саксия.

четвъртък, септември 17, 2009

Аз съм гадно копиле! :)

Има група във фейсбук за такива откачени фенове като мен, където ти дават psd файл да си направиш колаж :) Е, позицията на главата е леко изкълчена и е нужно малко наместване на цветове и т.н., за да пасне твойто лице с фона, ама нали уча - какво друго да правя, освен да цъкам из фотошопа :)

петък, февруари 20, 2009

Photoshop експерименти от последните седмици

И с двете снимки по-долу си поиграх като не бях напълно сигурна какво точно целя, нито дали го постигнах... Всъщност знам - целях да си загубя малко време вместо да уча по осигурително - и определено го постигнах :) Получиха се обаче положителни отзиви и за самите картинки, затова реших да ги постна и тук - колкото да постна нещо въобще. За ретро-кафеникавия фон използвах текстури от borealnz.



събота, септември 20, 2008

Finally sumi-e!


Finally sumi-e!, originally uploaded by zaveqna.

петък, януари 25, 2008

New Passion - Sumi-e
























Винаги съм харесвала този стил, но съвсем наскоро разбрах как се казва (Sumi-e) и понаучих повече за него. Естествено, веднага реших, че е тъкмо като за мен и трябва да се науча да го рисувам.
Интересно колко ще продължи новото ми хоби, при положение, че засега имам само четка, туш и ентусиазъм... Дали ще имам и време, за да се науча или само за да ми омръзне?

Само да отбележа, макар че едва ли се налага, че горната картинка не е моя. Моите работи все още са в идеалното си битие :) Подозирам, че когато започна да ги измъквам от там, много ще съжаляват...

неделя, декември 02, 2007

Fairytale forest


Fairytale forest, originally uploaded by zaveqna.

неделя, ноември 25, 2007

Creepy shop window


Creepy shop window, originally uploaded by zaveqna.

четвъртък, септември 06, 2007

Disco-соц


Disco-соц, originally uploaded by zaveqna.