Трилър в работно време

Julian: аз измислих трилър

Ползваш тоалетната на Макдоналдс и се оказва, че няма тоалетна хартия и си сам.

това е началото :D

Julian: Отваряш телефона и започваш да търсиш телефон на клона или официалния туитър акаунт на Макдоналдс

Julian: Или започваш да викаш през заключената врата "Извинете, извинете". Накрая ти носят хартия някак, но тоалетната се задръства и започва да прелива. През заключената врата се процежда вода.

Julian: това е за сега :D

Ангуа: е как това, очевидно е продължението

Julian: какво е?

Ангуа: Oпитваш се да излезеш, обаче ключалката зяжда напъваш я и се счупва, а обувките ти вече започват да подгизват. Качваш се на чинията, за да не се мокриш повече и се опитваш да прескочиш отгоре през преградата. Хлъзваш се и единия ти крак попада в чинията, падаш и си уряш (по желание чупиш) крака в ръба на чинията и я счупваш. Все пак на един крак успяваш пак да стъпиш горе, хващаш се със засилка на горния ръб на преградата и докато риеш да се изкачиш и прескочиш тя поддава и падаш заедно с нея в коридора на тоалетната, омазан в кръв, лайна и тоалетна хартия, пред смаяния поглед на жена с малко дете, излизащи от женската тоалетна

Julian: Накрая извикваш мощно ПО-О-О-О-О-МО-О-О-О-Щ и се правиш на припаднал. Като те отнасят само прошепваш: "не ми забравяйте колелото"

Ангуа: хахах, според мен вече няма за какво да викаш, всички са те чули и видели :) може просто да се правиш на припаднал от срам :)

Julian: хубаво, че видях че няма тоалетна хартия предварително, баси!

Песен за безсолното - анализ на текста

Ако случайно не сте чували хита "Песен за безсолното", ето я:

Песента е единственият хит на анонимна група :)

От 31.05.2012 г. насам мина доста време и вдъхновението си за анализ на текста дължа на скорошния туит на @klasnata_, в който освен мъдро проникновение видях и намек за песента:


Възродените спомени нахлуха и размислите за живота и ролята на изкуството в него доведоха до следния литературен анализ на текста:

Основен момент в текста е противопоставянето между екзистенциалните крайности на липса и прекомерност - "безсолното" и "[пре]соленото", представляващи алегория на непредвидимите и крайни обрати на човешкото съществуване. Драматизмът на сюжета е обусловен не толкова от формалното количествено съпоставяне, колкото от разликата в способността на Аз-а да даде "лек", да противодейства на предизвикания от обстоятелствата дисонанс като върне всяко от крайните състояния към хармонично равновесие. Разсъждавайки върху въздействието на собствената си личност върху заобикалящия го свят, лирическият герой осъзнава последователно силата и безсилието на своя стремеж за промяна. 

Целенасочените усилия, предизвикани от неизменния стремеж към хармония, преодоляват причинения от липсата дисбаланс и възстановяват равновесието в космоса. Илюзията за могъщество и контрол върху собствената съдба бива драматично разрушена във финалната втора част от текста, когато лирическият Аз осъзнава абсолютната невъзможност за постигане на хармония, непреодолимата реалност, пред която силата на човешката воля е без значение. Чувствата се засилват с осъзнаването, че именно стремежът към баланс би могъл да се окаже причина за преминаване от едното към другото състояние на крайност. Безсилието пред необратимостта на последствията от собствените действия създава чувство на обреченост, изразено с категоричното "няма лек". Липсата в този случай не е състояние, върху което Аз-ът може да повлияе, а се отнася именно до възможността му да противодейства на създадения от него или от обстоятелствата дисбаланс - услията и действията му се оказват лишени от потенцията си да донесат хармония.

Английски-манглийски

[4:33:31 PM] zaveqna: ок, тенксалот
[4:35:39 PM] Kalina: искам кашалот
[4:35:58 PM] zaveqna: :О
[4:36:07 PM] zaveqna: ко ше го праиш
[4:36:25 PM] zaveqna: той не може да се гледа на терасата :)
[4:36:40 PM] Kalina: такъв дето е cash/a/lot
[4:36:45 PM] zaveqna: ааааааааааааааааааааааааааааа

Офисно творчество

[4:53:34 PM] Zaveqna: сега пък ми се твори :)))
[4:53:34 PM] Zaveqna: нещо, което не съдържа текст
[4:53:49 PM] Zaveqna: или най-много 4-5 думи текст :)
[4:54:04 PM] Kalina: едно хайку изпраскай
[4:54:09 PM] Zaveqna: нееее
[4:54:22 PM] Zaveqna: май ми се ще да направя някакъв предмет
[4:54:33 PM] Zaveqna: не че мога или знам как
[4:54:41 PM] Zaveqna: ама например ми се произвеждат моливи
[4:54:56 PM] Zaveqna: нещo малко, просто, полезно и практично
[4:55:08 PM] Zaveqna: изпълнено с качество и смисъл
[4:55:22 PM] Zaveqna: някак уютно
[4:55:31 PM] Zaveqna: напомнящо на детството :)
[4:56:02 PM] Zaveqna: май не успявам да избягам съвсем от думите :)
[4:56:26 PM] Kalina: :)
[4:56:27 PM] Zaveqna: наострих 1 молив :)
[4:56:33 PM] Zaveqna: чуствам се малко по-добре :)
[4:58:17 PM] Kalina: :D

Домашна лаборатория 4 - химично-биологични експерименти

На последно (за сега) място ще разкажа за случайните „експерименти” в кухнята. При повечето от тях, както се досещате, единственото вълнуващо в развръзката е цветът на поникналата плесен – от бухнало снежно бяло, през екзотично оранжево и класическото синьо-зелено, до подозрително мазно черно. Трепет предизвиква и въпросът дали този път най-после не сме отгледали нещо отровно, от което ще умрем до 12 часа след като сме вдишали спорите. Миризмата, учудващо, рядко се оказва проблем, тъй като ако започне да се усеща, експериментът бива прекратен най-много до 2-3 дни, а в част от случаите всичко протича в изолирана среда – здраво завързана и забравена найлонова торбичка, в която и гледката и миризмата със сигурност са умопомрачаващи, но за щастие единственото, което узнавам за съдържанието й е, че е кафяво и меко. Дори да е било моркови.
Наскоро обаче един от тези необещаващи щастлива развръзка кухненски експерименти ми поднесе приятна изненада. Случаят бе класически – чаша, оставена за миене преди 2 дни, като се оказа, че в нея е останало и 2-3 пръста мляко. Когато реших да я измия видях, че, естествено, е вкиснало, но не под формата на гадна пресечена течност, а под формата на най-нормално кисело мляко! Да, имаше един голям мехур и леко жълтеникава коричка, но миришеше като обикновено вкусно кисело мляко (по-кисело от това на магазина, което така или иначе не е много кисело) и под въпросната коричка и изглеждаше именно като такова. Осмелих се да близна миниатюрно количество, което – каква изненада – също имаше вкус на кисело мляко. Е, не посмях да изям всичкото, а чинно си го изхвърлих, но пък реших, че щом става от само себе си, то при контролирани условия и със закваска – непременно трябва да успея да си подквася млекце!





Получи се :) Не много гъсто, но все пак прилично, и си го изядох :) Пробвах и още един път, като добавих в прясното мляко и малко захар - да има повече храна за бактерийките, да се множат повече и респективно да стане по-гъсто киселото млекце. Привидно гениалният план не знам защо не сработи и млякото се получи със същата гъстота, но сладко :) За съжаление и двата пъти ме домързя да го снимам, така че ще трябва да ми повярвате и без доказателства :)

Ъпдейт:
Оказа се, че все пак ще мога да представя снимков материал - по някаква невероятна случайност ( ;) ) съм забравила половината недоядено бурканче от втория опит в хладилника. Днес, 3 дни след като го открих и извадих за целите на снимането, най-после го снимах. Не е в най-добрия си вид :)

Домашна лаборатория 3 - Законът на джунглата

Бих искала да отбележа, че не винаги странните посадъчни и други домакински експерименти, които правя, се дължат на разсеяност или мързел. Напротив, веднъж откривайки до какви интересни резултати може да достигне човек като просто не прави нищо, започнах съзнателно да прилагам стратегията „хайде да го оставим така, пък да видим какво ще стане” към обещаващи ситуации. Един от тези случаи беше когато видях малки сладки плевелчета да поникват от сменената наскоро пръст на една петуния. Имаха назъбени листенца с диаметър 2-3 мм и сърце не ми даде да ги отскубна. Е, нека живеят, казах си, пък да видим колко ще пораснат.

Е, пораснаха доста, оказаха се повече от един вид, а за капак поникнаха и гъби – ама не плесен, а „истински”. Ето щастлива картина на мирното съжителство:





Мирното съжителство, обаче, не се оказа поучителна развръзка за междувидовата търпимост и приятелството. Развръзката беше поучителна, но бе свързана по-скоро със закона на джунглата, естествения подбор и други грубиянски правила. По-точно, плевелът със сладките назъбени листенца продължи да расте, расте и расте, докато стана по-голям от хилавата петуния, която не положи никакви усилия да защити ареала си. Когато заминахме за две седмици, през които растенията вкъщи бяха поляти само два пъти от моя приятелка, петунията умря. Сега продължавам да си гледам плевела, защото в крайна сметка той си го заслужи съвсем честно.

Домашна лаборатория 2 - Разсадникът

Далеч по-фрапантна за всички, на които го разказах, бе случката със забравения лилиум – едно от онези цветя, които чакат следващия повод някой да ми подари цвете, за да бъдат изхвърлени. Този път явно температурните условия и влажността на въздуха са били доста подходящи за развитието на живота, защото когато най-после извадих съсухреното цвете, по частта от стеблото, която бе останала вътре във вазата но над водата, се бяха образували малки бели израстъци – очевидно мини луковички, които дори бяха пуснали тънки мъхнати коренчета във въздуха. Изглеждаха ето така:



Чудесно, казах си, мързелът победи! Остана само да измисля как се отглеждат миниатюрни бели луковички от лилиум извън родната ваза. Естествено, не намерих такива съвети из нета, затова пробвах различни подходи. Трите най-големи и с най-здрави коренчета реших да отгледам като потопя във вода. По How It’s Made бях гледала, че отглеждат марули, плаващи на повърхността на големи водни басейни, като всички нужни хранителни вещества си вземат разтворените във водата торове и не им трябва пръст – идеално за моите крехки лилиумчета с нежни коренчета – нали в пръстта ще се смачкат, пък и нали досега се бяха развивали така, макар и да получаваха водата от главното стебло, а не директно. Тъй като бяха толкова малки, измайсторих от пластмасово шише подложка с миниатюрни дупчици, през които прокарах коренчетата, така че те да са във водата, а луковичката отгоре, докато целият „разсадник” плава в един буркан. За жалост дълго време нищо не стана, а накрая коренчетата загниха.
Разочарована, реших да не прилагам повече иновативни аграрни методи и за останалите пробвах изпитания номер с памук и вода. Вероятно щеше да проработи успешно, но в моя случай памукът или изсъхваше до степен да стане корав и да убие нежните коренчета (познайте защо), или беше толкова мокър, че някои луковички мухлясваха. Една успя да пусне около 10 см листенце, но в крайна сметка, поради усиления ми в следствие на това интерес, мухляса и тя.
Тъй като съвсем се отчаях, прибягнах до отчаяни действия и взех че боднах последните останали ми три лилиумчета в свободното място на една от саксиите вкъщи. Поливането – според нуждите на цветето-приемник. Е, мога да се похваля, че след 2-3 месеца в саксията още не са умрели :) Напротив, две са пуснали мини-листенца, а за третото предполагам, че е въпрос на време. Тъй като установих, че имат нужда от повече вода, и за да не удавя домакина (когото вече бях давила веднъж, но това е друга история), днес ги изчоплих от неговата саксия и разпределих в три пластмасови чашки, надлежно пробити отдолу, където да намерят новия си дом и, надявам се, да се развиват безпроблемно.

Сива Ива!

Та-дааа! Ето я най-после и тук! Тя има много имена - Котя, Писуня, Котуня, Дивеч, техни умалителни производни в среден род и много други! Тя е мъничката слядичка сива Ива с мйеките ляпчики!


Little gray kitty is not amused :)


Страшен ловец :)


Чистофайна госпожица :)


мдааa, нормалното й състояние :D

Аз съм гадно копиле! :)

Има група във фейсбук за такива откачени фенове като мен, където ти дават psd файл да си направиш колаж :) Е, позицията на главата е леко изкълчена и е нужно малко наместване на цветове и т.н., за да пасне твойто лице с фона, ама нали уча - какво друго да правя, освен да цъкам из фотошопа :)

Може ли джедайски меч да разреже Супермен?

Интересен и, да си го кажем направо, екзистенциален въпрос (особено за Супермен). За да разпръсна напрежението, ще разкрия от сега, че отговорът е "не" (Супермен казва "фю!")... А пък за да не остане и следа от напрежение, може да се запознаете с подробния и научно обоснован отговор, постнат в yahoo answers от JimM тук или от следната картинка:

Котките обичат кутии :)

Хаха, котките са уникално смешни :) btw, забележете интериора - идеален за коткогледачи - гладки повърхности и почти нищо за събаряне :)

Учебни пособия :)

... които на моменти се оказват с по-съществено значение от самите учебници :)

Агресивна котка напада | Fun

Кафе мания :)))

Във vbox7 има и субтитри с текста на български - още по-забавно ;)

Anti-copyright violations video | Don't copy that floppy | Fun :D

Social Networking Wars

С любезното съдействие на ju :)

Delete Cookies! | Fun :)

Горкото бисквитено чудовище! :D

Math is funny :)

UFO Control Manager

UFO Control Manager, originally uploaded by zaveqna.

Котки на бягаща пътечка :)))

Cats On A Treadmill - video powered by Metacafe