Показват се публикациите с етикет мрънкане. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мрънкане. Показване на всички публикации

събота, февруари 14, 2009

Свети Валентинска несправедливост

Вчера в последния момент реших да поднеса на половинката и още нещо освен импровизираната картичка по-долу. Отивах за вестник и по пътя видях едно магазинче за джунджурийки, в което реших, че няма как да не намеря нещо дори за един капризен, необичащ странни и шарени неща програмист. След обстойно изследване на съдържанието на рафтчетата се оказа, че съм сбъркала - в цялото тъпо магазинче нямаше нищо, подходящо да се подари на мъж! Накрая взех лилава свещ със сърчица и любовно послание, запечатано във восъчно сърчице към нея - невероятно мъжествен подарък!
Най-забавното в цялата история е, че заедно с мен вътре имаше някакъв друг човек, който мрънкаше колко било трудно да намери подарък за прителката си! По дяволите, беше пълно с най-различни обици, гривни, свещи, чашки, кутийки и милион и едно други неща на които жените се радват (аз поне успях да си харесам поне 4-5 потенциални подаръка), как може да мрънкаш, че ти е трудно!? Не е като да избираш между две неща, от които нито едно всъщност не става, нали? Просто не е честно, че няма евтини джунджурийки, които да се харесват на мъже :(

четвъртък, януари 22, 2009

Остаряваме бавно, неусетно почти...

Станах на 23, а това дали не значи, че е време да закостенея?

Вече 2 месеца продължавам да не мога да преодолея мъката си по Windows XP и то не просто по него, а по всички настройки и настройчици, които си бях направила. Внимателно оформената ми работна среда беше моето малко уютно кътче – лично пространство, където всеки детайл беше тъкмо този, който най-много предпочитам – установено след множество проби през последните 5-6 месеца. А сега – БУМ! ТРЯС! – всичко по дяволите и Vista – където всичко е шарено и различно и дори не знам от къде да започна да правя каквито и да било настройки! Чуствам се неуютно като в мол!

Всичко това според приятеля ми означава, че обръщам гръб на новото и започвам да ставам като хората, които никога не ъпгрейдват, защото „нали и така си работи”. Чудя се – дали за мен вече е дошъл онзи момент в живота, когато човек започва все по-малко да възприема новото, докато накрая не започне да повтаря „тази днешна младеж, с тази тяхна „музика” – същински шум!” и да слуша групи за които никой нормален млад човек не е и чувал?

Или може би просто Vista-та наистина е един булшит с лъснат анимационно-комерсиален външен вид...



Снимката е от brunkforbraun.

неделя, януари 18, 2009

Нова тема

Смених си темата на блога и сега ми е тъпо :(