Новите положения на Досъдебното производство по НПК - Маргарита Чинова

Не я чета цялата и подред, обаче това което прочетох е страхотно написано и обяснено. Не е досадно, въпреки че някои неща са повторени по различен начин, за да станат по-ясни. Няма никакви локуми, не е в суховат и/или надут/префърцунен стил (като Таков, например :) ), но не е и повърхностна. Просто съм изненадана, че някой е написал толкова балансиран учебник. Много логично са изтъкнати и обяснени и сериозни проблеми на практиката, които просто няма как да ти хрумнат ако си студент. Голяма част от тях биха могли да се решат с малки законодателни промени, но за жалост нищо не е направено вече 3 години, откакто е издадена книгата.
Единственият недостатък е, че са покрити само новите положения, а не е цялостен анализ на уредбата. Ще е просто прекрасно, ако Маргарита Чинова издаде една дебела тухла в стил Живко Сталев, за да не се чудят следващите поколения от къде да четат. С един прочит се разбира и запомня всичко, защото е обяснено просто, ясно и нагледно и най-вече - логично. Страхотна книга за всеки, на когото се налага да учи наказателен процес.

Сутрин

Дръпваш пердето и през прозореца бликват розовите лъчи на ранната утрин. Отваряш прозореца и в стаята се излива вълна от свежест и хлад. Подаваш се навън, затоплена от съня, потреперваш и вдишваш дълбоко. Тихо е още.

Увиваш се в мекия си розов халат и изчезваш в кухнята. Потракване на чинии, отваряне и затваряне на хладилник, течаща вода, съскащ котлон. След малко се връщаш в стаята със закуска, димящо кафе и термос чай. Затваряш прозореца и пускаш климатика. Обуваш вълнените чорапи (че на краката все ти е студено), навличаш огромния син анорак на приятеля ти и се сгушваш на топло в меките му, миришещи на него, гънки.

Наместваш се удобно на стола. Първа глътка горещ, възкиселичък билков чай - усещаш как те стопля отвътре. Кафето - плътно и горчиво, с аромата на далечни екзотични земи, на пръст и жарко слънце, на масло и мляко.

Зад прозорците отсреща започват да се суетят и бързат за работа сенки. По улицата забръмчават коли. Отваряш дебелия учебник, миришещ на хартия, мастило и графит от молива ти, и денят започва.

Терзанията на една еднодневка

Картинка от ToniVC.

Днес видях една мушица да пълзи по бюрото ми и побързах да й направя сянка и да я побутна встрани, за да не се опече в светлината на ужасно силната ми лампа. Усетила опасност, мушичката се добра до купчина учебници и тръгна да се катери по лъскавия гръб на най-долния. Две-три миниатюрни крачици и пада, две-три миниатюрни крачици и пада, две-три миниатюрни крачици... спира, задържа се... краченцата й се хлъзгат надолу около милиметър – пада. Отказа се.

Тръгна покрай дългата блестяща стена на учебника като се чудеше накъде да продължи. В главата й се надпреварваха мисли: „Не успях, не съм достатъчно силна! Защо все не успявам? Защо съм толкова слаба? Дали защото съм най-обикновена мушица? Нима ние можем много, нима всеки от нас постига нещо значимо, нима всеки стига до върха?... А дали е защото съм жена и мисля само как да намеря сигурно място за яйцата си и заради това не смея да приема предизвикателствата и да се боря докато успея? Но нима и яйцата не са важни? Нали без тях нашият вид ще изчезне!... Ох! А дали не е просто защото аз съм такава – слаба, страхлива, едно дребно, незабележимо същество, без никаква цел и смисъл на този свят? А и защо трябва да бъда силна, след като утре вече няма да ме има, а след три дни и внуците ми няма да си спомнят за мен? Нима каквото и да направя би имало някакъв смисъл?...”

Такива мисли се въртяха в главата на малката еднодневка. Докато я загубих от поглед тя не спря да пълзи, не намери покой. Продължи да се лута по безкрайното бюро, да се върти в кръг, да прави безсмислени завои... Е, не е било за дълго, нали е еднодневка.

P.S. Споко, не съм в депресия, само в сесия :)

Учебни пособия :)

... които на моменти се оказват с по-съществено значение от самите учебници :)

За двуличния характер и функционалната неосъщественост на сесията. (Хах! :))

00:48 в понеделник - в началото на новия ден все още съм изпълнила някъде между 1/4 и 1/3 от плана за вчерашния ден и около 2/3 от плана за събота. Поне най-после е приключено онова, с което трябваше да се приключи в петък... :)
Това дали се вписва в "нормалното" (и ако "да" - в нормалното за кого?!) съпътстващо ученето мотаене, или по-скоро разкрива (не дотам) скритата същност на сесията като безпощаден и всепомитащ убиец на стремежа към знанието? А щом си студент, добутал до 5ти курс, все трябва да имаш такъв стремеж... Дори мога да заявя, че с донякъде радостен трепет очаквах да дойде сесията и да се потопя в уюта на хартиените страници и постепенното разширяване на знанията си (или в по-дългосрочен и по-реалистичен план - на общата си култура).
Да, ама не! Вместо човек да изживее период от месец и половина, изпълнен с наука и просвещение, идват скуката, плановете в стил "от утре вече по-сериозно!" и притесненията от побъркани преподаватели, от абсурдни правила и от поддържащите вечния огън на напрежението безсмислени изменения на законодателството (което в случая се явява учебен материал). Въпреки добрите намерения в началото, накрая сесията почти винаги се доказва като кучка!
Очевидно, че който е измислил това чудо е бил злобен гадньо с цел никой нищо никога да не научи!... И явно я е постигнал, щом след толкова десетилетия това зловредно явление - сесията, продължава да съществува :)

Сесия...

... и то включваща супер скучното осигурително право :(