Полет

Слънцето напичаше носа ѝ. За миг се опита да си представи фотоните, забиващи се в кожата ѝ, пропадащи в бездните на порите на лицето ѝ със скоростта на светлината. Долитащи от космоса, изминали милиони километри без препятствие по пътя си, напуснали само преди няколко минути повърхността на абсурдно гигантското огнено кълбо от водород и хелий, което блестеше през прозореца ѝ. Представи си как правят „Бззззт!“ и внезапно изчезват, отдавайки миниатюрната си енергия на каквито молекули срещнат, ставайки, в крайна сметка, част от субективното усещане на едно абстрактно „аз“ за приятна топлина в един най-обикновен позадрямал ноемврийски съботен следобед.

Стана и се протегна, заставайки на пръсти и изпъвайки ръце нагоре. Усети как приятно се обтягат мускулите и гръбнака ѝ. Пое дълбоко въздух и издиша. Съблече се и излезе на терасата. Слънчевата светлина обля тялото ѝ. Босите ѝ крака стъпиха върху натрупалия през нощта сняг, който сега блестеше ослепително. Примижа.

Студът я разбуди. На краката ѝ пареше, кожата ѝ стана грапава при опита на всяко малко косъмче по тялото ѝ да запази малко въздух около себе си и да я стопли. Трябваше да се движи. Завъртя ръце от раменете, клекна и подскочи няколко пъти докато кръвта ѝ се раздвижи. Внимателно стъпи на парапета, приклекна, пое дълбоко въздух и с последен силен скок полетя. Усети как силата на мускулите ѝ я изстрелва нагоре и как гравитацията се опитва да обхване краката и тялото ѝ с пипалата си и да я повлече надолу – безуспешно. Със слабо „пляк“ и последното пипало се отлепи от кожата ѝ и тялото ѝ продължи своя полет нагоре – свободно, изпънато и силно, обляно в светлина.

„Ааааах!!“ – помисли си, носейки се все по-бързо във въздуха, усещайки как косата ѝ плющи на вятъра, затворила очи, усмихната към слънцето – „Тук и сега! Прекрасно е!“

Понесе се напред, набрала вече значителна височина – достатъчна, за да не чува шумотевицата на града долу, и започна да плува и да играе във въздуха. Правеше пируети, кръгчета, осмици и всякакви хаотични форми, отразяващи единствено моментните ѝ прищевки. Празнуваше силата и свободата си, това че е жива. Наслаждаваше се на студа и вятъра, които караха кръвта ѝ да кипи, на контраста между златисто и тъмносиньо, когато се обърнеше с лице или с гръб към слънцето. Смееше се и танцуваше от радост.

Студът се позасили. Беше се налудувала и сега усещаше краката си поизмръзнали. Време за прибиране. Направи плавен завой и се насочи към дома. Под нея планетата се въртеше – докато се върне слънцето беше почти залязло.

Кацна леко на терасата. Снегът вече не бе освежаващ, а просто ужасно студен. „Бър-бър-бъъррр!“ – помисли си и бързо се вмъкна вътре. В сумрака на хола дрехите ѝ стояха в мека купчина на пода, където ги беше оставила. Подмина ги и потъна в банята. „Чшшшшшш…!“ – засъска водата срещу плочките, постепенно ставайки все по-топла. Нагласи душа, влезе във водата и остави капките да се стичат по главата ѝ, да криволичат по лицето ѝ, да обгръщат тялото ѝ. Стъпалата ѝ пареха и бодяха, несвикнали с температурната разлика. „Спокойно“ – каза им, – „ще премине“. Постепенно банята се изпълни с мека топла пара. Краката й свикнаха. Усили температурата. Стоеше и усещаше как тялото ѝ поема топлина. Топлата пара и водата я обгръщаха грижовно и тя чувстваше как се отпуска все повече.

След като се натопли спря водата и се уви в огромната си мека хавлия. Избърса крака и ги пъхна в топлите си пантофи – заслужаваха. „Ммм“ – помисли си, – „тези пантофи са толкова пантофени.“ Понесе се към стаята си.

„Днес беше един хубав ден“ – помисли си, докато блажено донаместваше и постепенно отпускаше тялото си в чистите чаршафи. Унесе се в сън със спокойна усмивка.

На други места по земята фотони от слънцето започваха да достигат и да отдават енергията си на други носове.

Описателно

Той е като адвоката-зомби от Тери Пратчет, много е гаден - с една сиво-зелена лющеща се кожа, едно опънато назад чело, едни стърчащи навсякъде лакти и колене и един дрезгаво-гърлен грачещ глас, а около него се носи миризма на стари фасове - целият прилича на цигара някак, но от онея упадъчно-комунистическите... бе направо е като "лош" герой на Дисни.

п.п. Всяка прилика с реални личности е случайна.

п.п.п. Все пак, приемат се предположения ;)

"Тоталната забрана"

Искам да направя едно кратко уточнение на тема споровете около забраната за пушене на закрити обществени места.

Много пушачи, много журналисти и въобще много хора, постоянно говорят за "пълна", "тотална", "абсолютна" и не знам още каква забрана, все едно на пушачите им се казва да не пушат въобще.

Всъщност тези хора явно постоянно забравят, че няма и никой не иска да има "пълна забрана на тютюнопушенето", а само на тютюнопушенето по начин, който вреди на тези, които не искат да пушат.

Между другото според чл. 57, ал. 2 от Конституцията същият принцип важи при упражняването на всички права: "не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други".

Проект за европейски Регламент, застрашаващ неутралността на мрежата

В сряда, 11.09, е публикуван проект за Регламент, с който се цели постигане на единен европейски телеком пазар и се предвиждат изменения в основните телеком директиви. Освен това проектът касае и друг важен въпрос – този за неутралността на мрежата, като по-скоро подкопава тази идея, отколкото я защитава. Тук трябва да се спомене, че регламентите са задължителни и се прилагат директно във всички държави-членки в Европейския съюз със сила по-голяма от тази на националните закони. 

С проекта се предвижда възможност за: 

1. Уговаряне на качеството на услугата (интернет) за различни видове съдържание (по-високо за видео например), доколкото това не накърнява съществено общото качество на интернет услугата (т. 50 от преамбюла и чл. 23, т. 2); тази възможност за уговаряне се води “special service”, за която изискването е да не се ползва „широко“ вместо услугата „достъп до интернет“ – като цяло доста хлъзгава уредба; 

2. Блокиране, забавяне и дискриминиране на трафик. Тези дейности са по принцип забранени с проекта, но от забраната са предвидени редица изключения (за случаи, в които се налага прилагане на "reasonable traffic management measures" - вж. по-долу как е дефинирано това), включително такива, които според мен отварят врата за налагане на задължения на интернет доставчиците за филтриране/блокиране на сайтове от държавата, за филтриране на спам от страна на интернет доставчика по искане на потребителя и други. 

Ето изключенията: 

Reasonable traffic management measures shall be transparent, non-discriminatory, proportionate and necessary to: 

- implement a legislative provision or a court order, or prevent or impede serious crimes; 

- preserve the integrity and security of the network, services provided via this network, and the end-users' terminals; 

- prevent the transmission of unsolicited communications to end-users who have given their prior consent to such restrictive measures; 

- minimise the effects of temporary or exceptional network congestion provided that equivalent types of traffic are treated equally. 

Предлаганата уредба лесно може да доведе до това големите и богати доставчици на съдържание да си закупуват по-качествен пренос на трафика от и към техните сайтове до крайните потребители, а сайтовете на малките и новонавлизащи доставчици на съдържание, които не могат да си позволят да си плащат за това, да се отварят бавно при потребителите и съответно по-малко да се харесват и ползват и по-трудно да се развиват. Последното би се отнасяло и за лични сайтове, блогове проекти на физически лица. 

Срещу проекта са получени негативни становища от редица дирекции на Европейската комисия и от правозащитни организации, които смятат, че с него се създават сериозни предпоставки за ограничаване на възможностите на нови доставчици на съдържание да навлизат на пазара и възможността на самите потребители да осъществяват достъп до и да споделят съдържание. 

Ето и малко линкове по темата: 

http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2013/EN/1-2013-627-EN-F1-1.Pdf - текста на проекта;

http://www.edri.org/Regulation-singlemarket-connected-continent - статия; 

http://www.edri.org/edrigram/number11.17/net-neutrality-ec-regulation - статия; 

http://www.edri.org/files/10092013-Opinion-DGJust.pdf - негативно становище от дирекция "Правосъдие" на Европейската комисия

Трилър в работно време

Julian: аз измислих трилър

Ползваш тоалетната на Макдоналдс и се оказва, че няма тоалетна хартия и си сам.

това е началото :D

Julian: Отваряш телефона и започваш да търсиш телефон на клона или официалния туитър акаунт на Макдоналдс

Julian: Или започваш да викаш през заключената врата "Извинете, извинете". Накрая ти носят хартия някак, но тоалетната се задръства и започва да прелива. През заключената врата се процежда вода.

Julian: това е за сега :D

Ангуа: е как това, очевидно е продължението

Julian: какво е?

Ангуа: Oпитваш се да излезеш, обаче ключалката зяжда напъваш я и се счупва, а обувките ти вече започват да подгизват. Качваш се на чинията, за да не се мокриш повече и се опитваш да прескочиш отгоре през преградата. Хлъзваш се и единия ти крак попада в чинията, падаш и си уряш (по желание чупиш) крака в ръба на чинията и я счупваш. Все пак на един крак успяваш пак да стъпиш горе, хващаш се със засилка на горния ръб на преградата и докато риеш да се изкачиш и прескочиш тя поддава и падаш заедно с нея в коридора на тоалетната, омазан в кръв, лайна и тоалетна хартия, пред смаяния поглед на жена с малко дете, излизащи от женската тоалетна

Julian: Накрая извикваш мощно ПО-О-О-О-О-МО-О-О-О-Щ и се правиш на припаднал. Като те отнасят само прошепваш: "не ми забравяйте колелото"

Ангуа: хахах, според мен вече няма за какво да викаш, всички са те чули и видели :) може просто да се правиш на припаднал от срам :)

Julian: хубаво, че видях че няма тоалетна хартия предварително, баси!

Песен за безсолното - анализ на текста

Ако случайно не сте чували хита "Песен за безсолното", ето я:

Песента е единственият хит на анонимна група :)

От 31.05.2012 г. насам мина доста време и вдъхновението си за анализ на текста дължа на скорошния туит на @klasnata_, в който освен мъдро проникновение видях и намек за песента:


Възродените спомени нахлуха и размислите за живота и ролята на изкуството в него доведоха до следния литературен анализ на текста:

Основен момент в текста е противопоставянето между екзистенциалните крайности на липса и прекомерност - "безсолното" и "[пре]соленото", представляващи алегория на непредвидимите и крайни обрати на човешкото съществуване. Драматизмът на сюжета е обусловен не толкова от формалното количествено съпоставяне, колкото от разликата в способността на Аз-а да даде "лек", да противодейства на предизвикания от обстоятелствата дисонанс като върне всяко от крайните състояния към хармонично равновесие. Разсъждавайки върху въздействието на собствената си личност върху заобикалящия го свят, лирическият герой осъзнава последователно силата и безсилието на своя стремеж за промяна. 

Целенасочените усилия, предизвикани от неизменния стремеж към хармония, преодоляват причинения от липсата дисбаланс и възстановяват равновесието в космоса. Илюзията за могъщество и контрол върху собствената съдба бива драматично разрушена във финалната втора част от текста, когато лирическият Аз осъзнава абсолютната невъзможност за постигане на хармония, непреодолимата реалност, пред която силата на човешката воля е без значение. Чувствата се засилват с осъзнаването, че именно стремежът към баланс би могъл да се окаже причина за преминаване от едното към другото състояние на крайност. Безсилието пред необратимостта на последствията от собствените действия създава чувство на обреченост, изразено с категоричното "няма лек". Липсата в този случай не е състояние, върху което Аз-ът може да повлияе, а се отнася именно до възможността му да противодейства на създадения от него или от обстоятелствата дисбаланс - услията и действията му се оказват лишени от потенцията си да донесат хармония.

Английски-манглийски

[4:33:31 PM] zaveqna: ок, тенксалот
[4:35:39 PM] Kalina: искам кашалот
[4:35:58 PM] zaveqna: :О
[4:36:07 PM] zaveqna: ко ше го праиш
[4:36:25 PM] zaveqna: той не може да се гледа на терасата :)
[4:36:40 PM] Kalina: такъв дето е cash/a/lot
[4:36:45 PM] zaveqna: ааааааааааааааааааааааааааааа

Openfest 2012 през погледа на лектор :)

Ами да, бях лектор. Още ми е малко странно да си представя, че се случи така. Обикновено се чувствам уютно някъде сред публиката и не смея да доближа много лекторите (ако някой не ме замъкне), камо ли да си отворя устата да кажа нещо. И все пак според спомените в главата ми, разказите на другите и снимковия материал, явно все пак именно аз съм се подготвила, качила на сцената, говорила 45 минути и след това отговорила на куп въпроси. Все още се чувствам като че само съм присъствала на случката, а не че съм участвала като главно действащо лице :)

В цялото нещо ме забърка Крокодила, за което май в крайна сметка ще трябва да му благодаря – оказа се вълнуващо, интересно и различно. Подготовката – най-вече психическата, беше изпълнена с доста емоции – първо реших, че ще е интересно и се надъхах. После ме беше страх, реших, че не мога да се справя и май най-добре да се откажа. В мига, в който пратих на организаторите мейл, че се отказвам и те казаха „жалко”, вече толкова много съжалявах, че съм го направила, че ми идеше да се изям и оревах света. След два часа вече бях писала нов мейл, че всъщност май все пак искам да участвам – може и да съм поизнервила някого, не знам... :)

Последваха написване на лекция и първа репетиция в initLab, където до тогава не бях ходила, но се оказа много приятно местенце. Последната седмица преди феста трябваше да е посветена на учене, разказване и изготвяне на красиви дизайнерски слайдове, но на практика правихме презентацията в петък вечерта и събота до обяд (бели слайдове с черни букви :)), прочетох лекцията веднъж в събота и си я разказах веднъж рано сутринта в неделя. За щастие се оказа, че това е достатъчно – мина гладко и се притеснявах между 5 и 10% от онова, което очаквах (явно си бях изхабила потенциала за притеснение предния ден, когато прекарах известно време във фетална поза на дивана, с празен поглед зареян в нищото и издавайки скимтящи звуци). Май в крайна сметка успях да заблудя хората, че в лекцията ми има нещо интересно, те се радваха, аз се радвах и за капак получих и бутилка вино, която след това разнасях цял ден.

Освен моите лични вълнения, на феста имаше и други интересни неща :) Както винаги книги O’Reilly с красиви корици и вероятно интересно съдържание, разни джаджи, купища различни и интересни хора, шарени лепенки за залепване по неща и въобще приятна и любопитна атмосфера на хора, които са се събрали да видят и чуят интересни неща.

От лекциите интересни за мен бяха три. Първо (редът не е нарочен), лекцията на Крокодила и Яна за депресията – до много от нещата, които казаха, вече бях стигнала сама или ги бях чела някъде, но все пак беше и интересно и полезно. Много съм съгласна със съвета да се прави нещо крайно различно от онова, с което сме свикнали. Това е добре винаги, без значение дали човек е в депресия или не. Пробването и правенето на всякакви разнообразни неща – да опиташ нов спорт, да ходиш на някакъв странен курс, да ядеш или правиш странна храна, да отидеш с яхта в морето (*намиг*), да се хванеш да изнесеш лекция пред пълна с народ зала (*намиг-намиг*), особено, ако си си мислел, че това изобщо не е за теб, дава тръпка, вкус и цвят на живота, крайно различни от бозистото ежедневие. В крайна сметка това те „зарежда”, дава ти нещо, за което да се вълнуваш приятно и което да те подтикне да пробваш и още нови неща. Ако пък се хванеш да пробваш нещо, от което изпитваш слаб до умерен страх – още по-хубаво – хем повече адреналин, хем по-голяма изненада и победа, когато накрая всичко бъде наред и дори приятно :)

Лекцията на Крокодила (сам) за многото сървъри също беше интересна – не че ще ми влязат в пряка употреба тези знания, но общо взето разбирах за какво се говори, всичко звучеше логично, и понеже на мен винаги ми е интересно да разбера „как работят нещата” ми беше доста интересно. Предполагам, че за сис-админите е било още по-интересно.

Лекцията на Harald Welte за GNU GPL лиценза беше последната за феста и също беше интересна. Явно всички освен мен знаеха кой е лекторът, аз лично го видях и чух за пръв път, което отчитам като пропуск. Така или иначе, и без да знам, че *трябва* да го харесам, пак го харесах. Разказа интересни неща по подробен и логичен начин и с умерена доза хумор. Изглежда е доста умен и най-вече – отдаден на защитата на добра кауза.

Вечерите, както естествено се очакваше, бяха посветени на афтърпартита в Кривото, Rock It и пак Кривото, обилно поляти с бира, музика, приказки и хилеж :)

Въобще – Openfest 2012 беше супер, пак ще отидем :)

Update: Ето и линк към презентацията ми с любезното съдействие на ju, който освен че я качи онлайн, беше и основната движеща сила зад това да имам толкова хубава, мърдаща се и модерна презентация, по-готина от на всички IT-лектори на феста :)

P.S. за който се е чудил - думата "интересно" и нейни варианти се срещат в текста 15 пъти

P.P.S. думата "нещо" и нейни варианти също 15 пъти, съвпадението е случайно

Морските хора

Винаги е интересно да се запознаеш с нови хора, с които споделяш сходни интереси. В случая с плаването за голяма част от пасажерите бе налице по-скоро сходно любопитство, тъй като не бяхме плавали преди и не знаехме дали това ще се превърне в интерес или не. Все пак, въпреки разнообразието от характери, професии и възрасти, беше очевидно, че всички се вълнуваме и интересуваме от всичко около нас. Отивайки заедно, като голяма група, на всяко ново място, разменяхме усмивки и погледи, изпълнени със споделено вълнение и радост и чувствахме дори гордост, че сме част от Голямата Септемврийска Флотилия. Сериозна заслуга за това имаше и фактът, че на два от трите острова, които посетихме – Самотраки и Лимнос, ни беше обръщано особено (поне по моите виждания) внимание и бяхме приветствани с добре дошли от зам.-кметовете на съответните острови, а в деня на пристигането ни на Лимнос дори имаше радио-предаване за нас, както и преведено на български интервю с водача на флотилията – Статис Софицис. Статис е опитен ветроходец, печелил не едно състезание, и бе капитан на най-голямата и хубава от седемте яхти – „Принцесата на Лимнос”, или просто Принцесата, както я наричаха всички. В хода на пътешествието, той 3 или 4 пъти ни изнесе кратки лекции, в които описа най-общо някои от основните принципи на ветроходството – кои са най-важните понятия, как лодките успяват да се движат срещу вятъра, каква е ролята на всяко от двете платна на яхтата и как се провеждат ветроходните състезания. Изглеждаше мил и разбран човек, обясняваше просто и увлекателно и, както споделиха всички, които разбират нещо от ветроходство, е наистина голям специалист в това, което прави – чува и усеща какво ще се случи в морето преди да се е случило.

"Голямата" снимка - не е моя, но за жалост не знам чия е.

Въпреки всичката „заедност” и „обединеност” на Голямата Флотилия, не може, а и няма смисъл, да се отрича, че се получи известно (може би неизбежно) разделение „по лодки” – все пак няма как да не се почувстваш по-близък именно с тези, с които прекарваш повечето време на малката площ на яхтата. При нас, на Александрос, по някакво „небивало” стечение на обстоятелствата, всички освен мен (и шкиперите) бяха IT-та. Добре че имам сериозен опит в общуването с такива, та не ми натежа – след пет дни на едно място с тях, вече наистина не мисля че е възможно някога да се притесня от липсата на не-IT компания.

Не съм 100% сигурна дали това важи за втората жена (и не-IT) на борда – нашия помощник-шкипер Ивета (Ив). Във всеки случай мисля, че при тези обстоятелства запази завидно самообладание :) Освен, че търпи на програмистки разговори, тя има и други достойни за възхищение качества, сред които бунтарство, упоритост и целеустременост, както и най-хубавото у нея – интегритета и личното достойнство, характерни за хората, които не се оставят някой друг да решава за тях, да им налага себе си и да ги пречупва (btw, все неща, които ми липсват). Нашата Ив беше единствената жена-шкипер на седемте яхти и по всичко личеше, че се справя отлично – правеше всичко, което може да се прави по една яхта, и спечели доверието и похвалите на капитана. За пълнота на изложението – работи по докторантура и въпреки предстоящото неизбежно улягане след студентския живот, е твърдо решена да не се зарива изцяло в сиво ежедневие, а да продължи да се занимава с ветроходство и да „открехва” нови хора за него. За това стискам палци.

Остана да разкажа и за нашия капитан – Джордж/Йорго. Всеки познава хора, които харесва, на които се възхищава и за които се радва, че е срещнал. За петте дни, които прекарахме на Александрос, капитанът се оказа именно такъв човек. Не можехме да не се изпълним с възхищение от голямата му сръчност и уменията, които демонстрира при управлението на лодката (и дори при самото придвижване по нея – ние бяхме доста дървени в това отношение), и от очевидните логичност, опитност и разумна трезва преценка във всичко, което правеше на борда. Всичко това бе допълнено с дружелюбност, шеги, весел смях и забавен мек гръцки акцент. Онова, което обаче прави нашия капитан не просто усмихнат и любезен професионалист, а наистина забележителен човек, е непринудената му доброта, с каквато наистина малко хора се отличават. Винаги успяваше, без да се натрапва, да се прави на шеф или да гледа отвисоко, да помага на акостиращите след нас лодки и да даде по някой съвет, когато е нужно. Вършеше сам огромна част от работата на яхтата, и винаги беше нащрек за всичко, което се случва не просто на нашата лодка, за която той отговаря, а изобщо за всичко в кръга на сетивата му, готов за бърза и адекватна реакция. Освен това капитанът ни е и пожарникар, което очевидно също е начин да помага на другите, когато имат най-голяма нужда от това. За да завърша и обобщя хвалбите ще кажа, че Йорго се показа като човек, който помага на другите адекватно, безкористно и по собствена инициатива, не за друго, а защото смята, че това е правилното и нормално човешко поведение – странно или не, това по моите наблюдения е рядко срещан възглед. Без да е глупав, наивен или да лети в облаците, нашият капитан изглежда успява да се запази от суетата, гордостта, злобата и дребнавия страх, на които в една или друга степен се поддават мнозинството от хората. Трудно е да се обясни как точно разбираш всичко това за някого, особено за толкова кратко време, но все пак мисля, че всеки, който е срещал наистина добър човек, може да си представи.

Морската болест и морето

– Бийп-бийп-бийп-бийп! – каза телефонът посред нощ. Вече беше 4:30 – време за ставане, донатъпкване на багажа в единствената гигантска раница и потегляне. Навън се оказа тъмно, самотно и странно, но след като намерихме спътниците си и се настанихме в уютната им кола, нещата дойдоха на мястото си.

Пътят до Кавала мина в приятни опознавателни разговори с новите ни познати и дали заради това, или защото вече бях изхабила целия си потенциал за тревоги и съчиняване на черногледи сценарии между 00:01 и 04:30 ч. същата нощ, не се притеснявах от предстоящото качване на яхта колкото очаквах. Когато най-после се озовахме на кея, краката ми не се подкосиха и не се сковах на място за особено дълго време. Хвърлихме багажа си в каютата (с което, между другото, почти я запълнихме) и побързахме да вземем мерки срещу морската болест. До тогава си мислех, че тя се хваща само след достатъчно дълго люлеене, но всъщност в мига, в който стъпих с двата крака на палубата, загубих ориентация – мозъкът ми взе да прави кръгчета и дори не успявах да застопоря погледа си върху нещо. Движението се оказа много по-плавно, леко и всепоглъщащо отколкото можех да си представя, усещах го наистина повече с мозъка, отколкото с тялото си. За щастие не успя да ми стане лошо, може би заради хаповете, и скоро се адаптирах.

Докато се усетя вече гледах как кеят бавно се отдалечава – плаването започна.

Винаги ме е било страх от водата, от нейната безкрайност и монотонност в морето и, съвсем логично, от смърт чрез удавяне, при която тази безлична еднаква безкрайност изпълва всяко ъгълче от теб, превръща поемането на въздух и живот в поемане на смърт, залива и изгася светлината и живота. Поради това смятах и си бях набелязала като план в живота да избягвам, доколкото е възможно, качването на плавателни съдове, ходенето надълбоко в морето и т.н. Противно на това и на всяко мое разумно очакване, в момента се намирах на яхта в открито море, всички брегове бяха на километри, а водата под и около нас беше Много.

Отново за моя изненада, водата се оказа много по-различна отколкото когато я гледаш от сушата – още по-безкрайна, но точно обратното на безлична. Tя придобиваше всякакви форми, всякакви цветове, всякакви настроения. За пръв път видях на живо, не в туба с темперна боя, цвета „аквамарин” – чисто, наситено, красиво синьо. Подпирах се на парапета и гледах хипнотизирано пръските снежнобяла пяна от лодката и невъзможно яркия контраст между тях и този прекрасен цвят, и цялата кичозна изтърканост (както смятах до момента) на синьо-белите „морски” дрехи придоби смисъл. В белите пръски на лодката се появяваха дъги, а малко по-късно се появиха и делфините – трептящи сиво-кафеви телца, които се стрелкат около лодката и скачат за кратък миг над водата – красиви, мили, носещи радост на всички.

Ако пък сложиш слънчеви очила, тази феерия става сюрреалистично зловеща – водата изведнъж се оказва мазно черно море, поглъщащо всяка светлина и оставящо само малки блещукащи като брокат и подсказващи за някаква текстура връхчета тук-там по вълните. Загубваш представа, че се движиш, оказващ се вечно люлеещ се в центъра на това подземно мрачно море, улавяш се, че очакваш да видиш Харон, понесъл се плавно от устието на Стикс да мине край теб – безпомощен на твоя малък плаващ остров. Лодката е като космически кораб – малък оазис на живота сред вълните на безкрайното еднакво. Представях си древните гърци, плавали през същите води като нас и виждали в далечината как същите бледи очертания на острови изплуват и се губят в различните посоки на хоризонта. Колко ли по-страшно и трудно е било за тях и колко ли повече са се радвали да видят далеч пред себе си очертанията на остров Самотраки.

Има някакъв смисъл

Ясно е, че винаги ще има шарлатани и измамници, че винаги ще има хора, които ще им се връзват. Ясно е, че като цяло българските институции са по-скоро зле. Ясно е и че една птичка пролет не прави, но пък все отнякъде се започва и една птичка е по-добре от нула. С една дума - много е приятно, когато оптимистично подаденият сигнал срещу противните измамници предизвика следния адекватен резултат:

"ОТНОСНО: Ваша жалба в КЗП с вх. No Ц-03-3404 от 03.04.2012 г.
...
Уведомяваме Ви, че всички събрани документи и доказателства са разгледани на заседание на Комисията за защита на потребителите и е взето решение, документирано с Протокол No 27 от 19.07.2012 г., че във въпросния случай фирма "Кис-Т" ЕООД използва нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП и в съответствие с правомощията на КЗП на търговеца ще бъде ангажирана административно-наказателна отговорност."


Става дума за разпространителите на така наречените "еко-топки" за пране, за които наглите мръсници твърдят, че замествали праха за пране и като си купиш гумена топка за 8-10 лв. и я слагаш в пералнята с прането вместо препарат, переш (почти) също толкова ефективно, но по-екологично и по-"био". Естествено, уточняват, че при по-силно замърсени дрехи трябвало все пак да се добави и малко прах за пране. Също толкова естествено, вероятно никой не е тествал дали има разлика в резултата от прането на леко замърсени дрехи със и без "еко-топка" :)

За самата ефективност на продукта, можете да почерпите следните ценни знания относно "активните" му съставки:

- Антибио топчета, които убивали плесента и патогенните организми от пералнята.
- Хлорнеутрализиращи топчета, които (изненада) "неутрализират съдържащия се във водата хлор, който уврежда дрехите". Интересно как същата тази увреждаща чак дрехите вода, иначе може да се пие.
- Магнитни топчета, които "намаляват водните молекули, което предотвратява образуването на варовик" - това лично за мен е най-голямата загадка :)
- Анални... упс, алкални, топчета, които "поддържат йоните на водата на ниво 10pH ... засилват проникващата ( ;) ) сила и измиващия ефект" - интересно, но не и убедително ;)

В секцията "Въпроси и отговори" на сайта с офертата има дори по-любопитни факти, за които няма да пиша spoiler-и :)

Хубаво е да знаем, че дори при подобни убедителни и правдоподобни твърдения, експертите на Комисията за защита на потребителите не са се поддали на заблуда, а са проверили внимателно фактите и са санкционирали гадовете :)


P.S. Очаквам решение и по още един сигнал, този път на тема пречистване на тялото от токсините чрез киснене на краката във вода, която става кафява :) Подадох сигналите едновременно, така че се надявам на скорошна развръзка :)

Yet another пост на тема интернет филтриране

Тези дни станахме свидетели на доста вълнения около подписването на и оттеглянето от АСТА. Неясно и твърде широко формулираните текстове на международното споразумение даваха възможност за какви ли не, често дори абсурдни, тълкувания и по-лошото - създаваха потенциална възможност за въвеждане на ограничителни разпоредби във вътрешното законодателство под претекст, че с тях се изпълнява АСТА.

През цялото време докато се пенехме за АСТА обаче на страницата на Народното събрание вися следният проект за нов Закон за хазарта: http://parliament.bg/bills/41/102-01-65.pdf.

Ако отворите линка и скролнете до чл. 22, ал. 1, т. 13 от законопроекта (стр. 15 горе), ще видите, че в него съвсем ясно и далеч не хипотетично пише, че Държавната комисия по хазарта ще може да прави следното:

"13. взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители до такива сайтове;"

В работния текст, който в момента се обсъжда в парламентарната комисия, занимаваща се със законопроекта, и който по всяка вероятност ще замине за гласуване в пленарна зала, присъства и текст, с който допълнително се уточнява, че това филтриране трябва да се извършва от интернет доставчиците, които всеки ден трябва да проверяват списък със забранени сайтове, който ще се публикува на сайта на Държавната комисия по хазарта, и да ги филтрират.

Кратко и ясно. И тревожно. Защото (нека IT-тата да ме поправят, ако греша) за да бъде филтриран какъвто и да е трафик, преминаващ през мрежата на интернет доставчик, на практика трябва да бъде проверен всеки един пакет данни изпратен от или към всеки един потребител. Съответно, като се установи след тази проверка, че е насочен от или към сайт от забранения списък - да не се позволи достигането му до целта.

А това до задължението тази информация, от която става ясно какви сайтове посещава всеки от нас, да бъде записвана и предоставяна при поискване от МВР има само една крачка... Само на мен ли започва да ми звучи тревожно?

И тази мярка се предвижда, за да бъде ограничен достъпа до сайтове за хазарт, които не искат да се регистрират в България. Цел, която несъмнено има смисъл, но предвидената за нея мярка някак надвишава всякаква идея за пропорционалност...


На фона на тази мярка следващата ми мисъл е - a кое ще е следващото нещо, за което филтрирането ще се окаже "подходяща" мярка?

И след като веднъж интернет доставчиците бъдат задължени да филтрират трафика на потребителите си, дали няма да се приеме за лесно и удобно да им се казва да филтрират и всякакви други сайтове по всякакви други поводи, с което неутралността на мрежата да се превърне в добро пожелание?

Или да записват и предоставят информация за това кой е искал да посети забранените сайтове и въобще какво е правил в интернет?

И не е ли това доста по-тревожно и застрашаващо за свободата в интернет дори от АСТА?

И не е ли повод за нов протест пред управляващите, които явно не схващат, че протестът на 11 февруари не беше "срещу АСТА", а беше "за свободата" и против възможността за следене и филтриране под какво и да било форма?


(Освен това, по мое скромно мнение задължението за филтриране би противоречало на поне няколко директиви (най-вече на чл. 15 от Директива 2000/31) и съдебната практика на Съда на ЕС от последните месеци (тук и тук), но това е вече по-скучно.)

Офисно творчество

[4:53:34 PM] Zaveqna: сега пък ми се твори :)))
[4:53:34 PM] Zaveqna: нещо, което не съдържа текст
[4:53:49 PM] Zaveqna: или най-много 4-5 думи текст :)
[4:54:04 PM] Kalina: едно хайку изпраскай
[4:54:09 PM] Zaveqna: нееее
[4:54:22 PM] Zaveqna: май ми се ще да направя някакъв предмет
[4:54:33 PM] Zaveqna: не че мога или знам как
[4:54:41 PM] Zaveqna: ама например ми се произвеждат моливи
[4:54:56 PM] Zaveqna: нещo малко, просто, полезно и практично
[4:55:08 PM] Zaveqna: изпълнено с качество и смисъл
[4:55:22 PM] Zaveqna: някак уютно
[4:55:31 PM] Zaveqna: напомнящо на детството :)
[4:56:02 PM] Zaveqna: май не успявам да избягам съвсем от думите :)
[4:56:26 PM] Kalina: :)
[4:56:27 PM] Zaveqna: наострих 1 молив :)
[4:56:33 PM] Zaveqna: чуствам се малко по-добре :)
[4:58:17 PM] Kalina: :D

Содената питка

След няколко опита, съопроводени с трезво и рязко понижаване на поставяните цели и очакванията за осъществяването им, постепенната градация от "възсурово-и-лепкаво-отвътре-но-прегоряло-отвън" към "все по-ядивно" най-после достигна своя връх в лицето на този съвсем нормален и даже вкусен хляб:

С масло и сиренце беше супер! Рецептата ми я каза моята приятелка Калина, която готви супер :) Ако някой се интересува е следната:

1 кофичка кисело мляко + 1 равна чаена лъжичка сода - разбъркани;
1 яйце;
малко зехтин;
брашно - бяло и грахам - колкото поеме докато стане на тесто, което може да се меси.

На мен ми отне около 3 чаени чаши брашно. Не го месих много, мисля, че можеше и още брашно да поеме, но се страхувах да не стане с много плътна консистенция. Пече се на 180 градуса към 45 - 50 мин - но най-добре да се проверява с клечка като почне да изглежда добре.

Общо взето изводът от този хляб е, че печенето не е чак толкова безнадеждна работа, а пък печенето на хляб (поне соден) е направо изненадващо лесно :)

Коктейли

Тези дни по някаква случайност се случи на два пъти да си правя коктейли - единия път защото ми беше останал толкова малко бейлис, че щеше да е гавра да си го сипя самотен, а втория - понеже имах диня, която иначе щеше да се развали.

Та, първият коктейл се казва (неслучайно) "Блато" и представлява моята интерпретация на коктейл Dirty Girl Scout (също страхотно име), който пих веднъж и много ми хареса. Блатото се прави от Бейлис, водка и мента 1:1:1 и за разлика от оригинала е с нормална зелена, а не с бяла мента, на което се дължи очарователният му, вдъхновяващ името, цвят.





Коктейлът е тестван за пръв преди време на една почивка, където се установи, че е най-добър със сини и зелени коктейлни черешки и че добре "заблатява". Два такива за мен и няколко джина за гаджето и след няколко часа се оказа, че сме се били разбрали с бармана да ходим с него и негови приятели на дискотека в съседен град същата вечер.



За да избегна подобни инциденти този уикенд му долях прилично количество мляко (след снимките обаче) и пак се получи добре.


Втория коктейл също съм пила първоначално на заведение - в далечните времена, когато клуб "Планет" имаше само във Варна (и не, не беше чалготека - такива още почти нямаше) и когато водката Абсолют беше голяяяяма гъзария. Та, сядаме си ние с приятелките там и се оказва, че тази седмица имат промоционални коктейли не просто с Абсолют, а с Абсолют "Ванилия", каквато тепърва почваше да се продава. Коктейлът се състоеше от въпросната водка + намачкана диня, все още с малки парченца, не на пюре. Страхотно свеж и вкусен, от тогава все се каня да намеря къде има, но, естествено, ако се случи да изляза на бар винаги забравям. След като покрай Блатото бях видяла, че имаме от въпросната водка, а динята в хладилника бе заплашена от повторно и потретно неизяждане, вкисване, осмърдяване на цялата къща и най-после, но не по рано от уикенда - изхвърляне, ми хрумна най-после да си направя такъв коктейл:



Е, стана малко повечко отколкото беше дозата в заведението ;) - това в чашата е 1/6 от средно-голяма-към-дребна диня. Изрязах частта със семките, а другото рязах хаотично в една купичка докато стана достатъчно ситно, че да мога да го мачкам с вилица, а после мачках с вилица докато взе да ми писва. Долях водка на око ( ;) ) и малко бял ром, останал от рождения ми ден. Та-да! Добре се получи, изядох/изпих го докато направя поста, даже и още нямаше да е зле да има, но май ме мързи за втора доза :)