Морските хора

Винаги е интересно да се запознаеш с нови хора, с които споделяш сходни интереси. В случая с плаването за голяма част от пасажерите бе налице по-скоро сходно любопитство, тъй като не бяхме плавали преди и не знаехме дали това ще се превърне в интерес или не. Все пак, въпреки разнообразието от характери, професии и възрасти, беше очевидно, че всички се вълнуваме и интересуваме от всичко около нас. Отивайки заедно, като голяма група, на всяко ново място, разменяхме усмивки и погледи, изпълнени със споделено вълнение и радост и чувствахме дори гордост, че сме част от Голямата Септемврийска Флотилия. Сериозна заслуга за това имаше и фактът, че на два от трите острова, които посетихме – Самотраки и Лимнос, ни беше обръщано особено (поне по моите виждания) внимание и бяхме приветствани с добре дошли от зам.-кметовете на съответните острови, а в деня на пристигането ни на Лимнос дори имаше радио-предаване за нас, както и преведено на български интервю с водача на флотилията – Статис Софицис. Статис е опитен ветроходец, печелил не едно състезание, и бе капитан на най-голямата и хубава от седемте яхти – „Принцесата на Лимнос”, или просто Принцесата, както я наричаха всички. В хода на пътешествието, той 3 или 4 пъти ни изнесе кратки лекции, в които описа най-общо някои от основните принципи на ветроходството – кои са най-важните понятия, как лодките успяват да се движат срещу вятъра, каква е ролята на всяко от двете платна на яхтата и как се провеждат ветроходните състезания. Изглеждаше мил и разбран човек, обясняваше просто и увлекателно и, както споделиха всички, които разбират нещо от ветроходство, е наистина голям специалист в това, което прави – чува и усеща какво ще се случи в морето преди да се е случило.

"Голямата" снимка - не е моя, но за жалост не знам чия е.

Въпреки всичката „заедност” и „обединеност” на Голямата Флотилия, не може, а и няма смисъл, да се отрича, че се получи известно (може би неизбежно) разделение „по лодки” – все пак няма как да не се почувстваш по-близък именно с тези, с които прекарваш повечето време на малката площ на яхтата. При нас, на Александрос, по някакво „небивало” стечение на обстоятелствата, всички освен мен (и шкиперите) бяха IT-та. Добре че имам сериозен опит в общуването с такива, та не ми натежа – след пет дни на едно място с тях, вече наистина не мисля че е възможно някога да се притесня от липсата на не-IT компания.

Не съм 100% сигурна дали това важи за втората жена (и не-IT) на борда – нашия помощник-шкипер Ивета (Ив). Във всеки случай мисля, че при тези обстоятелства запази завидно самообладание :) Освен, че търпи на програмистки разговори, тя има и други достойни за възхищение качества, сред които бунтарство, упоритост и целеустременост, както и най-хубавото у нея – интегритета и личното достойнство, характерни за хората, които не се оставят някой друг да решава за тях, да им налага себе си и да ги пречупва (btw, все неща, които ми липсват). Нашата Ив беше единствената жена-шкипер на седемте яхти и по всичко личеше, че се справя отлично – правеше всичко, което може да се прави по една яхта, и спечели доверието и похвалите на капитана. За пълнота на изложението – работи по докторантура и въпреки предстоящото неизбежно улягане след студентския живот, е твърдо решена да не се зарива изцяло в сиво ежедневие, а да продължи да се занимава с ветроходство и да „открехва” нови хора за него. За това стискам палци.

Остана да разкажа и за нашия капитан – Джордж/Йорго. Всеки познава хора, които харесва, на които се възхищава и за които се радва, че е срещнал. За петте дни, които прекарахме на Александрос, капитанът се оказа именно такъв човек. Не можехме да не се изпълним с възхищение от голямата му сръчност и уменията, които демонстрира при управлението на лодката (и дори при самото придвижване по нея – ние бяхме доста дървени в това отношение), и от очевидните логичност, опитност и разумна трезва преценка във всичко, което правеше на борда. Всичко това бе допълнено с дружелюбност, шеги, весел смях и забавен мек гръцки акцент. Онова, което обаче прави нашия капитан не просто усмихнат и любезен професионалист, а наистина забележителен човек, е непринудената му доброта, с каквато наистина малко хора се отличават. Винаги успяваше, без да се натрапва, да се прави на шеф или да гледа отвисоко, да помага на акостиращите след нас лодки и да даде по някой съвет, когато е нужно. Вършеше сам огромна част от работата на яхтата, и винаги беше нащрек за всичко, което се случва не просто на нашата лодка, за която той отговаря, а изобщо за всичко в кръга на сетивата му, готов за бърза и адекватна реакция. Освен това капитанът ни е и пожарникар, което очевидно също е начин да помага на другите, когато имат най-голяма нужда от това. За да завърша и обобщя хвалбите ще кажа, че Йорго се показа като човек, който помага на другите адекватно, безкористно и по собствена инициатива, не за друго, а защото смята, че това е правилното и нормално човешко поведение – странно или не, това по моите наблюдения е рядко срещан възглед. Без да е глупав, наивен или да лети в облаците, нашият капитан изглежда успява да се запази от суетата, гордостта, злобата и дребнавия страх, на които в една или друга степен се поддават мнозинството от хората. Трудно е да се обясни как точно разбираш всичко това за някого, особено за толкова кратко време, но все пак мисля, че всеки, който е срещал наистина добър човек, може да си представи.