четвъртък, септември 13, 2012

Морската болест и морето

– Бийп-бийп-бийп-бийп! – каза телефонът посред нощ. Вече беше 4:30 – време за ставане, донатъпкване на багажа в единствената гигантска раница и потегляне. Навън се оказа тъмно, самотно и странно, но след като намерихме спътниците си и се настанихме в уютната им кола, нещата дойдоха на мястото си.

Пътят до Кавала мина в приятни опознавателни разговори с новите ни познати и дали заради това, или защото вече бях изхабила целия си потенциал за тревоги и съчиняване на черногледи сценарии между 00:01 и 04:30 ч. същата нощ, не се притеснявах от предстоящото качване на яхта колкото очаквах. Когато най-после се озовахме на кея, краката ми не се подкосиха и не се сковах на място за особено дълго време. Хвърлихме багажа си в каютата (с което, между другото, почти я запълнихме) и побързахме да вземем мерки срещу морската болест. До тогава си мислех, че тя се хваща само след достатъчно дълго люлеене, но всъщност в мига, в който стъпих с двата крака на палубата, загубих ориентация – мозъкът ми взе да прави кръгчета и дори не успявах да застопоря погледа си върху нещо. Движението се оказа много по-плавно, леко и всепоглъщащо отколкото можех да си представя, усещах го наистина повече с мозъка, отколкото с тялото си. За щастие не успя да ми стане лошо, може би заради хаповете, и скоро се адаптирах.

Докато се усетя вече гледах как кеят бавно се отдалечава – плаването започна.

Винаги ме е било страх от водата, от нейната безкрайност и монотонност в морето и, съвсем логично, от смърт чрез удавяне, при която тази безлична еднаква безкрайност изпълва всяко ъгълче от теб, превръща поемането на въздух и живот в поемане на смърт, залива и изгася светлината и живота. Поради това смятах и си бях набелязала като план в живота да избягвам, доколкото е възможно, качването на плавателни съдове, ходенето надълбоко в морето и т.н. Противно на това и на всяко мое разумно очакване, в момента се намирах на яхта в открито море, всички брегове бяха на километри, а водата под и около нас беше Много.

Отново за моя изненада, водата се оказа много по-различна отколкото когато я гледаш от сушата – още по-безкрайна, но точно обратното на безлична. Tя придобиваше всякакви форми, всякакви цветове, всякакви настроения. За пръв път видях на живо, не в туба с темперна боя, цвета „аквамарин” – чисто, наситено, красиво синьо. Подпирах се на парапета и гледах хипнотизирано пръските снежнобяла пяна от лодката и невъзможно яркия контраст между тях и този прекрасен цвят, и цялата кичозна изтърканост (както смятах до момента) на синьо-белите „морски” дрехи придоби смисъл. В белите пръски на лодката се появяваха дъги, а малко по-късно се появиха и делфините – трептящи сиво-кафеви телца, които се стрелкат около лодката и скачат за кратък миг над водата – красиви, мили, носещи радост на всички.

Ако пък сложиш слънчеви очила, тази феерия става сюрреалистично зловеща – водата изведнъж се оказва мазно черно море, поглъщащо всяка светлина и оставящо само малки блещукащи като брокат и подсказващи за някаква текстура връхчета тук-там по вълните. Загубваш представа, че се движиш, оказващ се вечно люлеещ се в центъра на това подземно мрачно море, улавяш се, че очакваш да видиш Харон, понесъл се плавно от устието на Стикс да мине край теб – безпомощен на твоя малък плаващ остров. Лодката е като космически кораб – малък оазис на живота сред вълните на безкрайното еднакво. Представях си древните гърци, плавали през същите води като нас и виждали в далечината как същите бледи очертания на острови изплуват и се губят в различните посоки на хоризонта. Колко ли по-страшно и трудно е било за тях и колко ли повече са се радвали да видят далеч пред себе си очертанията на остров Самотраки.

3 коментара:

  1. Страхотно! Благодаря за споделянето и пожелавам още много нови изживявания и емоции, все така приятни! Явно все още може да се приключенства, не е само във филмите, супер!

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси, Христо! Да знаеш, че най-малкият участник в приключението беше едногодишното (ако не и по-малко) бебе Никола, така че за другото лято спокойно можете да си планирате една такава разходка в пълен комплект :)

    ОтговорИзтриване
  3. Очакваме със затаен дъх продължението

    ОтговорИзтриване