Полет

Слънцето напичаше носа ѝ. За миг се опита да си представи фотоните, забиващи се в кожата ѝ, пропадащи в бездните на порите на лицето ѝ със скоростта на светлината. Долитащи от космоса, изминали милиони километри без препятствие по пътя си, напуснали само преди няколко минути повърхността на абсурдно гигантското огнено кълбо от водород и хелий, което блестеше през прозореца ѝ. Представи си как правят „Бззззт!“ и внезапно изчезват, отдавайки миниатюрната си енергия на каквито молекули срещнат, ставайки, в крайна сметка, част от субективното усещане на едно абстрактно „аз“ за приятна топлина в един най-обикновен позадрямал ноемврийски съботен следобед.

Стана и се протегна, заставайки на пръсти и изпъвайки ръце нагоре. Усети как приятно се обтягат мускулите и гръбнака ѝ. Пое дълбоко въздух и издиша. Съблече се и излезе на терасата. Слънчевата светлина обля тялото ѝ. Босите ѝ крака стъпиха върху натрупалия през нощта сняг, който сега блестеше ослепително. Примижа.

Студът я разбуди. На краката ѝ пареше, кожата ѝ стана грапава при опита на всяко малко косъмче по тялото ѝ да запази малко въздух около себе си и да я стопли. Трябваше да се движи. Завъртя ръце от раменете, клекна и подскочи няколко пъти докато кръвта ѝ се раздвижи. Внимателно стъпи на парапета, приклекна, пое дълбоко въздух и с последен силен скок полетя. Усети как силата на мускулите ѝ я изстрелва нагоре и как гравитацията се опитва да обхване краката и тялото ѝ с пипалата си и да я повлече надолу – безуспешно. Със слабо „пляк“ и последното пипало се отлепи от кожата ѝ и тялото ѝ продължи своя полет нагоре – свободно, изпънато и силно, обляно в светлина.

„Ааааах!!“ – помисли си, носейки се все по-бързо във въздуха, усещайки как косата ѝ плющи на вятъра, затворила очи, усмихната към слънцето – „Тук и сега! Прекрасно е!“

Понесе се напред, набрала вече значителна височина – достатъчна, за да не чува шумотевицата на града долу, и започна да плува и да играе във въздуха. Правеше пируети, кръгчета, осмици и всякакви хаотични форми, отразяващи единствено моментните ѝ прищевки. Празнуваше силата и свободата си, това че е жива. Наслаждаваше се на студа и вятъра, които караха кръвта ѝ да кипи, на контраста между златисто и тъмносиньо, когато се обърнеше с лице или с гръб към слънцето. Смееше се и танцуваше от радост.

Студът се позасили. Беше се налудувала и сега усещаше краката си поизмръзнали. Време за прибиране. Направи плавен завой и се насочи към дома. Под нея планетата се въртеше – докато се върне слънцето беше почти залязло.

Кацна леко на терасата. Снегът вече не бе освежаващ, а просто ужасно студен. „Бър-бър-бъъррр!“ – помисли си и бързо се вмъкна вътре. В сумрака на хола дрехите ѝ стояха в мека купчина на пода, където ги беше оставила. Подмина ги и потъна в банята. „Чшшшшшш…!“ – засъска водата срещу плочките, постепенно ставайки все по-топла. Нагласи душа, влезе във водата и остави капките да се стичат по главата ѝ, да криволичат по лицето ѝ, да обгръщат тялото ѝ. Стъпалата ѝ пареха и бодяха, несвикнали с температурната разлика. „Спокойно“ – каза им, – „ще премине“. Постепенно банята се изпълни с мека топла пара. Краката й свикнаха. Усили температурата. Стоеше и усещаше как тялото ѝ поема топлина. Топлата пара и водата я обгръщаха грижовно и тя чувстваше как се отпуска все повече.

След като се натопли спря водата и се уви в огромната си мека хавлия. Избърса крака и ги пъхна в топлите си пантофи – заслужаваха. „Ммм“ – помисли си, – „тези пантофи са толкова пантофени.“ Понесе се към стаята си.

„Днес беше един хубав ден“ – помисли си, докато блажено донаместваше и постепенно отпускаше тялото си в чистите чаршафи. Унесе се в сън със спокойна усмивка.

На други места по земята фотони от слънцето започваха да достигат и да отдават енергията си на други носове.