Далеч по-фрапантна за всички, на които го разказах, бе случката със забравения лилиум – едно от онези цветя, които чакат следващия повод някой да ми подари цвете, за да бъдат изхвърлени. Този път явно температурните условия и влажността на въздуха са били доста подходящи за развитието на живота, защото когато най-после извадих съсухреното цвете, по частта от стеблото, която бе останала вътре във вазата но над водата, се бяха образували малки бели израстъци – очевидно мини луковички, които дори бяха пуснали тънки мъхнати коренчета във въздуха. Изглеждаха ето така:
Чудесно, казах си, мързелът победи! Остана само да измисля как се отглеждат миниатюрни бели луковички от лилиум извън родната ваза. Естествено, не намерих такива съвети из нета, затова пробвах различни подходи. Трите най-големи и с най-здрави коренчета реших да отгледам като потопя във вода. По How It’s Made бях гледала, че отглеждат марули, плаващи на повърхността на големи водни басейни, като всички нужни хранителни вещества си вземат разтворените във водата торове и не им трябва пръст – идеално за моите крехки лилиумчета с нежни коренчета – нали в пръстта ще се смачкат, пък и нали досега се бяха развивали така, макар и да получаваха водата от главното стебло, а не директно. Тъй като бяха толкова малки, измайсторих от пластмасово шише подложка с миниатюрни дупчици, през които прокарах коренчетата, така че те да са във водата, а луковичката отгоре, докато целият „разсадник” плава в един буркан. За жалост дълго време нищо не стана, а накрая коренчетата загниха.
Разочарована, реших да не прилагам повече иновативни аграрни методи и за останалите пробвах изпитания номер с памук и вода. Вероятно щеше да проработи успешно, но в моя случай памукът или изсъхваше до степен да стане корав и да убие нежните коренчета (познайте защо), или беше толкова мокър, че някои луковички мухлясваха. Една успя да пусне около 10 см листенце, но в крайна сметка, поради усиления ми в следствие на това интерес, мухляса и тя.
Тъй като съвсем се отчаях, прибягнах до отчаяни действия и взех че боднах последните останали ми три лилиумчета в свободното място на една от саксиите вкъщи. Поливането – според нуждите на цветето-приемник. Е, мога да се похваля, че след 2-3 месеца в саксията още не са умрели :) Напротив, две са пуснали мини-листенца, а за третото предполагам, че е въпрос на време. Тъй като установих, че имат нужда от повече вода, и за да не удавя домакина (когото вече бях давила веднъж, но това е друга история), днес ги изчоплих от неговата саксия и разпределих в три пластмасови чашки, надлежно пробити отдолу, където да намерят новия си дом и, надявам се, да се развиват безпроблемно.
Чудесно, казах си, мързелът победи! Остана само да измисля как се отглеждат миниатюрни бели луковички от лилиум извън родната ваза. Естествено, не намерих такива съвети из нета, затова пробвах различни подходи. Трите най-големи и с най-здрави коренчета реших да отгледам като потопя във вода. По How It’s Made бях гледала, че отглеждат марули, плаващи на повърхността на големи водни басейни, като всички нужни хранителни вещества си вземат разтворените във водата торове и не им трябва пръст – идеално за моите крехки лилиумчета с нежни коренчета – нали в пръстта ще се смачкат, пък и нали досега се бяха развивали така, макар и да получаваха водата от главното стебло, а не директно. Тъй като бяха толкова малки, измайсторих от пластмасово шише подложка с миниатюрни дупчици, през които прокарах коренчетата, така че те да са във водата, а луковичката отгоре, докато целият „разсадник” плава в един буркан. За жалост дълго време нищо не стана, а накрая коренчетата загниха.
Разочарована, реших да не прилагам повече иновативни аграрни методи и за останалите пробвах изпитания номер с памук и вода. Вероятно щеше да проработи успешно, но в моя случай памукът или изсъхваше до степен да стане корав и да убие нежните коренчета (познайте защо), или беше толкова мокър, че някои луковички мухлясваха. Една успя да пусне около 10 см листенце, но в крайна сметка, поради усиления ми в следствие на това интерес, мухляса и тя.
Тъй като съвсем се отчаях, прибягнах до отчаяни действия и взех че боднах последните останали ми три лилиумчета в свободното място на една от саксиите вкъщи. Поливането – според нуждите на цветето-приемник. Е, мога да се похваля, че след 2-3 месеца в саксията още не са умрели :) Напротив, две са пуснали мини-листенца, а за третото предполагам, че е въпрос на време. Тъй като установих, че имат нужда от повече вода, и за да не удавя домакина (когото вече бях давила веднъж, но това е друга история), днес ги изчоплих от неговата саксия и разпределих в три пластмасови чашки, надлежно пробити отдолу, където да намерят новия си дом и, надявам се, да се развиват безпроблемно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар