Домашна лаборатория 3 - Законът на джунглата

Бих искала да отбележа, че не винаги странните посадъчни и други домакински експерименти, които правя, се дължат на разсеяност или мързел. Напротив, веднъж откривайки до какви интересни резултати може да достигне човек като просто не прави нищо, започнах съзнателно да прилагам стратегията „хайде да го оставим така, пък да видим какво ще стане” към обещаващи ситуации. Един от тези случаи беше когато видях малки сладки плевелчета да поникват от сменената наскоро пръст на една петуния. Имаха назъбени листенца с диаметър 2-3 мм и сърце не ми даде да ги отскубна. Е, нека живеят, казах си, пък да видим колко ще пораснат.

Е, пораснаха доста, оказаха се повече от един вид, а за капак поникнаха и гъби – ама не плесен, а „истински”. Ето щастлива картина на мирното съжителство:





Мирното съжителство, обаче, не се оказа поучителна развръзка за междувидовата търпимост и приятелството. Развръзката беше поучителна, но бе свързана по-скоро със закона на джунглата, естествения подбор и други грубиянски правила. По-точно, плевелът със сладките назъбени листенца продължи да расте, расте и расте, докато стана по-голям от хилавата петуния, която не положи никакви усилия да защити ареала си. Когато заминахме за две седмици, през които растенията вкъщи бяха поляти само два пъти от моя приятелка, петунията умря. Сега продължавам да си гледам плевела, защото в крайна сметка той си го заслужи съвсем честно.