Вчерашният ден мина под знака на постепенна градация - от гадно ставане в 6 часа и отиване на 4-часов изпит, през бира и приятен разговор на обяд, след това няколко чудесни серийки Стар Трек и накрая - втората половина от полуфиналния мач на UK Snooker Championship между Джон Хигинс и Рони О'Съливан.
Накратко - невероятно и постоянно покачващо се напрежение - при 8 на 2 фрейма в полза на Хигинс, всеки следващ можеше да е последен за мача, и съответно беше изпълнен с борба със зъби и нокти за всяка точка от страна на О'Съливан.
Изключително високо качество на играта от страна и на двамата (около 93% успешни удари през цялото време) - виртуозни, невъзможно красиви изпълнения, а след тях на няколко пъти - супер гадни грешки в най-неподходящия момент - от тези дето просто пречупват нещо в теб като ги направиш.
Сериозно участие и на късмета на моменти - имаше страхотно късметлийскии и страхотно каръшки удари и за двамата.
Рони О'Съливан (снимките в този пост не са от вчерашния мач и за жалост не съм ги правила аз :) )
Всичко това беше гарнирано със спор за съдийско отсъждане и нажежени страсти, каквито не бях виждала досега на snooker първенство, в 13тия фрейм. Рони започна контролиран, постепенно развиван брейк, но тъпа, дребна грешка го постави в абсолютно непредвидим снукър с размер 1 мм., от който не успя на излезе 6 пъти! Хигинс само стоеше и броеше точки от фалове :) Накрая, при поредния опит, Рони докосна с ръка черната топка и си призна (а иначе почти със сигурност щеше да остане незабелязано - подобни фалове са много, много фини). Ян Верхаас отсъди само фал, докато според Хигинс следваше да се отсъди фал и пропуск - в който случай щеше да може да върне Рони за пореден опит да се измъкне от ситуацията, съответно за още фалове (и пропуски) докато О'Съливан съвсем не клекне духом (освен дето и ще пълни актива на Хигинс с точки през това време).
Предвид от какво ключово значение е психическото състояние при подобни мачове и колко е подвластен на емоциите именно Рони О'Съливан, напълно разбираемо е, че за Хигинс възможността да връща противника си в трудната ситуция максимален брой пъти беше много ценна - особено в момент, когато Рони беше започнал да се съживява от летаргията си и се беше превърнал в опасния противник, който е.
Същевременно, предвид хъшлашката натура на О'Съливан, моментално се родиха подозрения, че нарочно е фаулирал черната, за да се измъкне от непреодолимата ситуация, в която сам се насади. Е, да си кажа и моето мнение - смятам, че "не", макар че за Рони човек никога не знае. Но бих се учудила доста. Според мен той не е чак такъв гаден безпринципен тип, какъвто се опитват да го изкарат - ако беше, изобщо нямаше да е играч от тази класа. А и освен това - защо да чака 6 грешки, докато направи този фал, и защо да фаулира точно черната, за която наказанието е най-голямо? Каквото и да се е случило, правилникът казва, че в подобни случаи отсъждането е въпрос на преценка на съдията. Той прецени така, а не мисля, че някой би имал наглостта да каже (и дори да си помисли), че Ян Верхаас би направил пристрастно отсъждане (което разбира се, не означава, че не би могло просто да е сбъркал, но никога няма да разберем).
Джон Хигинс
Хигинс известно време просто не беше на себе си след съдийското отсъждане, макар че в крайна сметка цялата ситуация около въпросния снукър на Рони му донесе само ползи, и то без да си мръдне пръста. Така или иначе, след 1-2 изнервени грешки на Хигинс, Рони отмъкна 13тия фрейм. До последния фрейм мачът продължи да става все по-напрегнат, като вече и двамата правеха от онези гадни грешки, резултат на изопнати нерви, и двамата получиха по някой флук от съдбата, и двамата майсторски реализираха купища изключително трудни удари - от тези дето не можеш да повярваш, че топката е влязла и то тоооолкова елегантно!
Последният фрейм беше открит от О'Съливан с красива дълга червена и няколко комбинации с черната, при което май доста хора си помислихме, а Асен Спиридонов успя и да сподели, че само максимален брейк липсва на този вълнуващ исторически мач, в който вече видяхме какво ли не, а ако от някого може да се очаква да направи максимален брейк в условията на убийствено напрежение, то това без всякакво съмнение е именно Рони О'Съливан.
Е, не се получи. Рони сбърка, а Джон Хигинс мобилизира цялото си умение и цялата сила на духа си в именно този най-подходящ и последен възможен момент. Точен, нетрепващ и виртуозен, успя да направи дълъг и изключително труден брейк, като с всеки следващ удар убеждаваше и себе си, и цялата публика, че да, той е човекът, който заслужава и ще спечели този мач.
Последният интересен детайл беше (каква изненада) краят :) Въпреки устремеността си, Хигинс сбърка в самия край, но в момент, когато за Рони все още беше нужно да постави един единствен снукър и Хигинс да направи един единствен фал, за да има О'Съливан реални шансове да спечели фрейма и мача. Но след цялата изнурителна борба, след всички ужасни и щастливи обрати, Рони О'Съливан не излезе на масата. Стана и призна победата на Хигинс. Това, според мен, е няй-явното доказателство, че Рони не е мошеник с евтини номерца, а човек, който прави онова, което смята за правилно. Независимо от последните няколко фрейма, Вълшебникът от Уишоу с последния си брейк, а и с цялата си игра, доказа, че той е по-добрият в този мач.
Тази вечер ще е много интересеният финал между Джон Хигинс и Динг Дзюнхуей. Този път поне фаворитът ми е ясен - между Хигинс и Рони много трудно можех да реша за кого съм. Но така или иначе всички тези играчи са толкова добри, че за когото и да си, никога не можеш да не се възхитиш безпристрастно на умението и на двамата и да се радваш, когато гледаш един красив и равностоен мач.
Айде стига, че засрамих Паисий :)
Накратко - невероятно и постоянно покачващо се напрежение - при 8 на 2 фрейма в полза на Хигинс, всеки следващ можеше да е последен за мача, и съответно беше изпълнен с борба със зъби и нокти за всяка точка от страна на О'Съливан.
Изключително високо качество на играта от страна и на двамата (около 93% успешни удари през цялото време) - виртуозни, невъзможно красиви изпълнения, а след тях на няколко пъти - супер гадни грешки в най-неподходящия момент - от тези дето просто пречупват нещо в теб като ги направиш.
Сериозно участие и на късмета на моменти - имаше страхотно късметлийскии и страхотно каръшки удари и за двамата.
Рони О'Съливан (снимките в този пост не са от вчерашния мач и за жалост не съм ги правила аз :) )
Всичко това беше гарнирано със спор за съдийско отсъждане и нажежени страсти, каквито не бях виждала досега на snooker първенство, в 13тия фрейм. Рони започна контролиран, постепенно развиван брейк, но тъпа, дребна грешка го постави в абсолютно непредвидим снукър с размер 1 мм., от който не успя на излезе 6 пъти! Хигинс само стоеше и броеше точки от фалове :) Накрая, при поредния опит, Рони докосна с ръка черната топка и си призна (а иначе почти със сигурност щеше да остане незабелязано - подобни фалове са много, много фини). Ян Верхаас отсъди само фал, докато според Хигинс следваше да се отсъди фал и пропуск - в който случай щеше да може да върне Рони за пореден опит да се измъкне от ситуацията, съответно за още фалове (и пропуски) докато О'Съливан съвсем не клекне духом (освен дето и ще пълни актива на Хигинс с точки през това време).
Предвид от какво ключово значение е психическото състояние при подобни мачове и колко е подвластен на емоциите именно Рони О'Съливан, напълно разбираемо е, че за Хигинс възможността да връща противника си в трудната ситуция максимален брой пъти беше много ценна - особено в момент, когато Рони беше започнал да се съживява от летаргията си и се беше превърнал в опасния противник, който е.
Същевременно, предвид хъшлашката натура на О'Съливан, моментално се родиха подозрения, че нарочно е фаулирал черната, за да се измъкне от непреодолимата ситуация, в която сам се насади. Е, да си кажа и моето мнение - смятам, че "не", макар че за Рони човек никога не знае. Но бих се учудила доста. Според мен той не е чак такъв гаден безпринципен тип, какъвто се опитват да го изкарат - ако беше, изобщо нямаше да е играч от тази класа. А и освен това - защо да чака 6 грешки, докато направи този фал, и защо да фаулира точно черната, за която наказанието е най-голямо? Каквото и да се е случило, правилникът казва, че в подобни случаи отсъждането е въпрос на преценка на съдията. Той прецени така, а не мисля, че някой би имал наглостта да каже (и дори да си помисли), че Ян Верхаас би направил пристрастно отсъждане (което разбира се, не означава, че не би могло просто да е сбъркал, но никога няма да разберем).
Джон Хигинс
Хигинс известно време просто не беше на себе си след съдийското отсъждане, макар че в крайна сметка цялата ситуация около въпросния снукър на Рони му донесе само ползи, и то без да си мръдне пръста. Така или иначе, след 1-2 изнервени грешки на Хигинс, Рони отмъкна 13тия фрейм. До последния фрейм мачът продължи да става все по-напрегнат, като вече и двамата правеха от онези гадни грешки, резултат на изопнати нерви, и двамата получиха по някой флук от съдбата, и двамата майсторски реализираха купища изключително трудни удари - от тези дето не можеш да повярваш, че топката е влязла и то тоооолкова елегантно!
Последният фрейм беше открит от О'Съливан с красива дълга червена и няколко комбинации с черната, при което май доста хора си помислихме, а Асен Спиридонов успя и да сподели, че само максимален брейк липсва на този вълнуващ исторически мач, в който вече видяхме какво ли не, а ако от някого може да се очаква да направи максимален брейк в условията на убийствено напрежение, то това без всякакво съмнение е именно Рони О'Съливан.
Е, не се получи. Рони сбърка, а Джон Хигинс мобилизира цялото си умение и цялата сила на духа си в именно този най-подходящ и последен възможен момент. Точен, нетрепващ и виртуозен, успя да направи дълъг и изключително труден брейк, като с всеки следващ удар убеждаваше и себе си, и цялата публика, че да, той е човекът, който заслужава и ще спечели този мач.
Последният интересен детайл беше (каква изненада) краят :) Въпреки устремеността си, Хигинс сбърка в самия край, но в момент, когато за Рони все още беше нужно да постави един единствен снукър и Хигинс да направи един единствен фал, за да има О'Съливан реални шансове да спечели фрейма и мача. Но след цялата изнурителна борба, след всички ужасни и щастливи обрати, Рони О'Съливан не излезе на масата. Стана и призна победата на Хигинс. Това, според мен, е няй-явното доказателство, че Рони не е мошеник с евтини номерца, а човек, който прави онова, което смята за правилно. Независимо от последните няколко фрейма, Вълшебникът от Уишоу с последния си брейк, а и с цялата си игра, доказа, че той е по-добрият в този мач.
Тази вечер ще е много интересеният финал между Джон Хигинс и Динг Дзюнхуей. Този път поне фаворитът ми е ясен - между Хигинс и Рони много трудно можех да реша за кого съм. Но така или иначе всички тези играчи са толкова добри, че за когото и да си, никога не можеш да не се възхитиш безпристрастно на умението и на двамата и да се радваш, когато гледаш един красив и равностоен мач.
Айде стига, че засрамих Паисий :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар