Вино от глухарчета - Рей Бредбъри

Вино от глухарчета от Ray Bradbury


Най-лесно описание на качествата на тази книга може да се даде с две думи - "Рей Бредбъри" :)

Единственото, което не ми хареса, беше, че вече бях чела няколко разказа, които, леко модифицирани, бяха част от книгата и на места изпитвах известна досада, че знам какво ще стане - но какво да се прави :)

Книгата, както твърдят повечето хора, наистина връща в детството - не с конкретни неща, които си правил и виждал като дете, защото те са различни за американско дете през 20те и българско през 90те, а с начина на възприемане на света около теб, който явно е един и същ за всички деца.

Всичко, дори познатото, постоянно се променя и те изненадва, защото постоянно променяш оценката си за него на базата на постоянно обогатяващият се житейски опит.

Непознатото е необяснимо, магическо и вълнуващо.

Дребни (от гледната точка на закостенелите възрастни) неща са големи и значими - например нови гуменки и кога си ял шоколадова торта.

Чуствата - и страхът, и радостта, и гневът, и обичта са чисти, искрени и силни.

Лятната ваканция, понеже е наситена с толкова много вълнения, случки, откития, радости и тъги, трае векове и като дойде време за училище вече на практика си забравил, че изобщо има такова нещо :)

Според мен трябва много добре да помниш какво е да си дете, трябва даже да си донякъде дете, за да можеш да напишеш нещо толкова истинско.

Когато летата са започнали да отлитат за една-две седмици и яденето на шоколадова торта отдавна изобщо не е събитие, книгата ти припомня, че светът, независимо, че не му общръщаш много внимание, продължава да е едно все така интересно, чудно и вълшебно място, както в първия момент, в който си осъзнал, че живееш.