неделя, декември 20, 2009

Зимата





Зимата е толкова красива! Уж е бяла, а в това бяло можеш да откриеш почти всички други цветове – не ярки, лекомислени и крещящи като през лятото, а благи и спокойни.

Небето е покрито с облаци, бели и гладки като захарен памук. Като ги сравниш с преспите сняг по покривите обаче, осъзнаваш, че изобщо не са бели, а някак едновременно розови, сини, сиво-лилави, дори бежови – неописуем цвят! След малко слънцето попада на място, където слоят водна пара е по-тънък, и част от спокойната му оранжева светлина успява да проникне и да оформи скулптури с меки очертания в досега равната повърхност на облаците. На места те съвсем изтъняват и за кратко откриват най-нежното, най-лазурното светло синьо – така чисто, че се чудиш откъде се взе и не ти ли се привижда – сякаш не е от този свят.

Снегът е много по-бял – направо свети! При най-малкия намек за слънчева светлина и той грейва в нежни неназовими цветове. И колкото повече гледаш, толкова повече цветове виждаш – топло жълто-оранжево, нежно розово, синьо-лилаво в сенките. Дали е истина, или заради упоритото взиране мозъкът сам запълва със съдържание бялата пустош?

Когато слънцето е зад по-дебел пласт облаци, цветовете, тъмните сенки и светлите отблясъци се сливат и снегът добива гладък млечен вид – като купища сметана върху шоколадовите клони на дърветата, какаовите туфи неизпадали листа и червеникаво-карамелените покриви на къщите с бежови, напукани като курабийки, фасади.

Започва да се стъмнява. Снегът и небето са вече почти еднакви – по-тъмни, със студени сиво-сини отсенки. Отсреща светват лампите – топли златисти правоъгълници грейват, сгушени в преспите. Вътре, в уютните си островчета от светлина и топлина, хората шетат напред-назад, слагат коледни украси, сядат заедно около масата с огрени, усмихнати лица.

2 коментара: