Сутрин

Дръпваш пердето и през прозореца бликват розовите лъчи на ранната утрин. Отваряш прозореца и в стаята се излива вълна от свежест и хлад. Подаваш се навън, затоплена от съня, потреперваш и вдишваш дълбоко. Тихо е още.

Увиваш се в мекия си розов халат и изчезваш в кухнята. Потракване на чинии, отваряне и затваряне на хладилник, течаща вода, съскащ котлон. След малко се връщаш в стаята със закуска, димящо кафе и термос чай. Затваряш прозореца и пускаш климатика. Обуваш вълнените чорапи (че на краката все ти е студено), навличаш огромния син анорак на приятеля ти и се сгушваш на топло в меките му, миришещи на него, гънки.

Наместваш се удобно на стола. Първа глътка горещ, възкиселичък билков чай - усещаш как те стопля отвътре. Кафето - плътно и горчиво, с аромата на далечни екзотични земи, на пръст и жарко слънце, на масло и мляко.

Зад прозорците отсреща започват да се суетят и бързат за работа сенки. По улицата забръмчават коли. Отваряш дебелия учебник, миришещ на хартия, мастило и графит от молива ти, и денят започва.