Хомофоби

Разбрах, че има нещо такова сутринта на 17ти, когато на път за работа минах покрай съдебната палата и видях няколко пана по темата. На връщане от работа пък видях и „шествието” по случая. Слагам го в кавички, защото трудно мога да нарека шествие група от 20тина души на колела и още толкова пеша след тях.

За секунда се изненадах, че една демонстрация против омразата и свързаното с нея погазване на редица основни човешки права на хиляди хора, т.е. демонстрацията с най-смислена идея от всички, които се проведоха в последните няколко месеца, е вероятно и най-слабо посетената от тях.

Всъщност обаче, това изобщо не е учудващо, защото огромното мнозинство от хората в България, включително огромна част от интелигентните и образовани хора в България, въпреки, че често твърдят обратното, са хомофоби – мразят гейовете, травеститите, лесбийките и тям подобни. Ако пък не ги мразят, гледат на тях със смесица от страх, погнуса и съжаление и смятат, че те са някакви болни ненормалници (за справка – 17 май е избран за ден срещу хомофобията именно, защото на тази дата през 1990 г. хомосексуалността е премахната от Международната класификация на болестите). Същите тези хора, явно или не, мразят и циганите, евреите, черните, жълтите и изобщо – всички, които са различни от тях и не могат или имат наглостта да не искат да го крият.

Разочароващо е, че пак това са и хората, които твърдят за себе си, че са много „толерантни” – „как бе, не бе, аз нямам нищо против тях”, ама „само да не са наоколо, да си живеят там да не ми се пречкат” – за циганите, съответно „само да не ги разбирам какви са” – за обратните. Разочароващо е, че това са хора, които „иначе” са свестни, умни и „нормални”. Ама за нормалните хора в едно нормално съвременно общество не трябва ли човешките права да са по-важни от купищата насадени от неуките и религиозни стари поколения предразсъдъци? Явно не – защо да ти пука, като твоите права никой не ги е погазил, никой не те е гледал с омраза, не ти е отказвал работа и не те е набил, задето си хетеро?