Картинка от ToniVC.
Днес видях една мушица да пълзи по бюрото ми и побързах да й направя сянка и да я побутна встрани, за да не се опече в светлината на ужасно силната ми лампа. Усетила опасност, мушичката се добра до купчина учебници и тръгна да се катери по лъскавия гръб на най-долния. Две-три миниатюрни крачици и пада, две-три миниатюрни крачици и пада, две-три миниатюрни крачици... спира, задържа се... краченцата й се хлъзгат надолу около милиметър – пада. Отказа се.
Тръгна покрай дългата блестяща стена на учебника като се чудеше накъде да продължи. В главата й се надпреварваха мисли: „Не успях, не съм достатъчно силна! Защо все не успявам? Защо съм толкова слаба? Дали защото съм най-обикновена мушица? Нима ние можем много, нима всеки от нас постига нещо значимо, нима всеки стига до върха?... А дали е защото съм жена и мисля само как да намеря сигурно място за яйцата си и заради това не смея да приема предизвикателствата и да се боря докато успея? Но нима и яйцата не са важни? Нали без тях нашият вид ще изчезне!... Ох! А дали не е просто защото аз съм такава – слаба, страхлива, едно дребно, незабележимо същество, без никаква цел и смисъл на този свят? А и защо трябва да бъда силна, след като утре вече няма да ме има, а след три дни и внуците ми няма да си спомнят за мен? Нима каквото и да направя би имало някакъв смисъл?...”
Такива мисли се въртяха в главата на малката еднодневка. Докато я загубих от поглед тя не спря да пълзи, не намери покой. Продължи да се лута по безкрайното бюро, да се върти в кръг, да прави безсмислени завои... Е, не е било за дълго, нали е еднодневка.
Тръгна покрай дългата блестяща стена на учебника като се чудеше накъде да продължи. В главата й се надпреварваха мисли: „Не успях, не съм достатъчно силна! Защо все не успявам? Защо съм толкова слаба? Дали защото съм най-обикновена мушица? Нима ние можем много, нима всеки от нас постига нещо значимо, нима всеки стига до върха?... А дали е защото съм жена и мисля само как да намеря сигурно място за яйцата си и заради това не смея да приема предизвикателствата и да се боря докато успея? Но нима и яйцата не са важни? Нали без тях нашият вид ще изчезне!... Ох! А дали не е просто защото аз съм такава – слаба, страхлива, едно дребно, незабележимо същество, без никаква цел и смисъл на този свят? А и защо трябва да бъда силна, след като утре вече няма да ме има, а след три дни и внуците ми няма да си спомнят за мен? Нима каквото и да направя би имало някакъв смисъл?...”
Такива мисли се въртяха в главата на малката еднодневка. Докато я загубих от поглед тя не спря да пълзи, не намери покой. Продължи да се лута по безкрайното бюро, да се върти в кръг, да прави безсмислени завои... Е, не е било за дълго, нали е еднодневка.
P.S. Споко, не съм в депресия, само в сесия :)
Целта на живота й е да снесе яйцата и да продължи рода.. не е като да няма цел.. това в крайна сметка е най-важното на света за всеки.
ОтговорИзтриванехехе, много мъдро го раздаде :)
ОтговорИзтриванеP.S. ни подейства успокояващо...
ОтговорИзтриванеМного мразя да мисля за смисълът на живота, понеже не намирам такъв
ОтговорИзтриване"Е, не е било за дълго, нали е еднодневка."
ОтговорИзтриване....
е, как да не е дълго - целия и останал живот ?!
@ Анонимен: Радвам се за вас, които и да сте вие.
ОтговорИзтриване@ ju: млад си още да ги разбираш тия работи :)
@ Nickollay: поправям се на "Е, относително спрямо продължителността на човешкия живот не е било за дълго, нали е еднодневка."
:)