Когато порасна искам да мога да снимам така!

Снимката е наречена много подходящо "The mystery of the visible". Автор е големият майстор Luís Cerqueira (Retinol), който изрично ми разреши да я публикувам тук! :)

Харесва ми как запечатаният момент живее в картината, а идеята е изразена така ясно и чисто, че струи от формите и цветовете, за да достигне до съзнанието на наблюдателя по-разбираема от всякакви думи. Финалният резултат от заснемането и обработката е перфектно балансиран и изящен - за да изглежда едновременно така естествено и така нереално са необходими много опит, умения и усет за настроението и възприятието му.

Хареса ми толкова много, защото:
Обичам гората - бавния живот на дърветата, тайните на обраслите с храсталаци кътчета, хладната тишина, потапяща човек в безвремие.
Обичам светлината - тя дава и променя облика на всичко, което докосне, стопля, вдъхновява и изпълва с живот и радост.
Човешкият силует - това е всеки един от нас, спрял се за миг по пътя, за да усети всичко това, да усети живота.

***

The picture is very appropriately called "The mystery of the visible". The author is the great master Luís Cerqueira (Retinol), who expressly authorized me to publish it here! :)

I like how the captured moment lives in the picture and the idea is expressed so clearly and purely that it comes out of the shapes and colours and reaches the mind of the observer better than any words. The final result of the shooting and processing is perfectly balanced and graceful - a lot of experience, skills and sense of the mood and its perception are needed for it to appear at the same time so natural and so surreal.

I love it so much, because:
I love the forest - the slow life of the trees, the secrets of the bushy corners, the cool silence immersing one in eternity.
I love the light - it gives and changes the appearance of everything it touches, it warms, inspires and fills with life and joy.
The man's silhouette - this is each of us resting for a moment along the way, feeling all this, feeling life.