За двуличния характер и функционалната неосъщественост на сесията. (Хах! :))

00:48 в понеделник - в началото на новия ден все още съм изпълнила някъде между 1/4 и 1/3 от плана за вчерашния ден и около 2/3 от плана за събота. Поне най-после е приключено онова, с което трябваше да се приключи в петък... :)
Това дали се вписва в "нормалното" (и ако "да" - в нормалното за кого?!) съпътстващо ученето мотаене, или по-скоро разкрива (не дотам) скритата същност на сесията като безпощаден и всепомитащ убиец на стремежа към знанието? А щом си студент, добутал до 5ти курс, все трябва да имаш такъв стремеж... Дори мога да заявя, че с донякъде радостен трепет очаквах да дойде сесията и да се потопя в уюта на хартиените страници и постепенното разширяване на знанията си (или в по-дългосрочен и по-реалистичен план - на общата си култура).
Да, ама не! Вместо човек да изживее период от месец и половина, изпълнен с наука и просвещение, идват скуката, плановете в стил "от утре вече по-сериозно!" и притесненията от побъркани преподаватели, от абсурдни правила и от поддържащите вечния огън на напрежението безсмислени изменения на законодателството (което в случая се явява учебен материал). Въпреки добрите намерения в началото, накрая сесията почти винаги се доказва като кучка!
Очевидно, че който е измислил това чудо е бил злобен гадньо с цел никой нищо никога да не научи!... И явно я е постигнал, щом след толкова десетилетия това зловредно явление - сесията, продължава да съществува :)