Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет от Robert M. Pirsig
Тъкмо я приключих и трябва да кажа, че е едновременно доста различна от онова, което очаквах след първите 30-ина страници, и по някакъв странен начин е тъкмо него... Абе, книгата е доста странна, вече още повече се колебая дали бих могла да я препоръчам на всички и съм сигурна, че огромната част от тях няма да я разберат, а може и да не издържат до края. :)
Аз също не я разбрах напълно, но от време на време разбирах по нещо, колкото да се убедя, че съм на прав път - като пътека от камъни през река :) Онова, в което съм сигурна е, че ще я прочета още поне няколко пъти през съответни периоди от време, защото сега чуствам, че само съм докоснала повърхността. Ще ми трябва време да асимилирам прочетеното, преди да мога да задълбая по-надолу. И следващия път трябва да я прочета много по-бавно - сега нетърпението ме дърпаше напред, не се спирах достатъчно често да препрочитам и да мисля върху отделни абзаци, което е задължително, за да вникне човек в тези сложни абстрактни идеи.
В крайна сметка мога да кажа, че книгата ми хареса много, научих много неща (или не точно "научих", защото те бяха такива, че винаги някак съм ги знаела, но не са били във фокуса на вниманието ми), запали ме да се преборя да науча още много...
А да, и да не забравя да предупредя, за да няма разочаровани :) Самият автор започва книгата с бележка, че написаното не бива да се свързва с неимоверното множество понятия, отнасящи се към теорията и практиката на дзенбудизма, а от друга страна пък, няма и кой знае каква връзка с мотоциклетите :)
View all my reviews >>
Тъкмо я приключих и трябва да кажа, че е едновременно доста различна от онова, което очаквах след първите 30-ина страници, и по някакъв странен начин е тъкмо него... Абе, книгата е доста странна, вече още повече се колебая дали бих могла да я препоръчам на всички и съм сигурна, че огромната част от тях няма да я разберат, а може и да не издържат до края. :)
Аз също не я разбрах напълно, но от време на време разбирах по нещо, колкото да се убедя, че съм на прав път - като пътека от камъни през река :) Онова, в което съм сигурна е, че ще я прочета още поне няколко пъти през съответни периоди от време, защото сега чуствам, че само съм докоснала повърхността. Ще ми трябва време да асимилирам прочетеното, преди да мога да задълбая по-надолу. И следващия път трябва да я прочета много по-бавно - сега нетърпението ме дърпаше напред, не се спирах достатъчно често да препрочитам и да мисля върху отделни абзаци, което е задължително, за да вникне човек в тези сложни абстрактни идеи.
В крайна сметка мога да кажа, че книгата ми хареса много, научих много неща (или не точно "научих", защото те бяха такива, че винаги някак съм ги знаела, но не са били във фокуса на вниманието ми), запали ме да се преборя да науча още много...
А да, и да не забравя да предупредя, за да няма разочаровани :) Самият автор започва книгата с бележка, че написаното не бива да се свързва с неимоверното множество понятия, отнасящи се към теорията и практиката на дзенбудизма, а от друга страна пък, няма и кой знае каква връзка с мотоциклетите :)
View all my reviews >>
Абсолютно ме нави да я почвам :) И понеже сега няма откъде да си я купя, а искам да започна сега, я потърсих в интернет... в тази връзка, публикацията ти е на първа страница като потърсиш за "дзен мотоциклет" :)
ОтговорИзтриванеВен, ако ти е харесала опитай да прочетеш и една друга книга - "Дзен и изкуството на стрлба с лък" на Ойген Херигъл. Авторът е германец, професор по философия, който по време на пестоя си в германия се опитва да разбере дзен. Подозирам, че е по-тънка, но ще видиш, както казва авторът, гледната точка на един европеец за смисъла на дзен и отношението на японците къма него. :-)
ОтговорИзтриванеХристо, ако не беше във Варна щях да ти дам моето копие :)
ОтговорИзтриванеДидо, звучи интересно, ама ще трябва първо да ми се утаят впечатленията от тази, че да не стане миш-маш :)
Ако книгите можеха да променят хората, то за тази това важи с пълна сила. Малко ти завиждам за удоволствието да я прочетеш за първи път :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за споделянето за тази книга! Днес я прочетох до края и... завладян съм от усещането за качество :) Много съм щастлив, че я прочетох. Поръчах си оригинала и пак ще я прочета. Подобрих си рекорда от брой прочитания да една страница отново и отново - 6 или 7 пъти препрочитах на някой места - понякога поради сложността, понякога заради удоволствието. Благодаря!
ОтговорИзтриванеДа книгата е интересна, не е за всеки, малко трудно ми вървеше, но от друга страна ме провокираше да я прочета до край... А сега ми стана интересно за "Дзен и изкуството на стрлба с лък" на Ойген Херигъл закоято е споменал dido.
ОтговорИзтриванеBtw интересен блог :)
Книгата е уникална. Не е лесна за четене, защото ти трябва солиден философски бекграунд за да я разбереш. Аз започнах и Лайла - другата му книга, но зациклих яко... :(
ОтговорИзтриванеЙе, Христо, не разбрах (или съм забравила :)), че си я прочел, много се радвам, че ти е харесала! :) И аз така четях (особено към края) - по много пъти един абзац, едно изречение, после пак последните няколко абзаца - за да успея да схвана :) И то не навсякъде успях, де :)
ОтговорИзтриванеВиолка, мерси :)
Събина, права си, че на човек му трябва сериозен философски бекграунд, за да я разбере :) Аз се запалих да се сдобия с такъв и пак да я прочета, макар че не знам колко точно години ще ми отнеме това :) А пък за Лайла - много се изкушавам да я почна, но засега се спирам, именно защото ми се ще първо да разбера по-добре първата и после да "надграждам" - те имат някаква връзка двете, доколкото знам...