На Чичи и Уизи

Чичи! Няма те вече, малка трептяща светеща душице! Отлетя, за да не се завърне, пламъчето в умните живи очички, изстинаха и замряха розовите ти боцкащи лапки - вечно пипкащи и любопитни. Малкото носле няма вече да потръпва изучаващо въздуха - сега от теб остана само мъничката ти земна опаковка!
О, малка Чичи! Всички те обичахме! Нежна и добра, забавна и любопитна, толкова търпелива към всичките ни груби човешки изблици на привързаност и радост! Крехкото ти телце не издържа на крайностите на горещия груб свят...
О, как искам, искам да вярвам, че още те има, че си някъде, че си щастлива - малко пламъче, малка частичка от огромния вечен Живот... Дано, дано, дано!
Ще те пазя в сърцето си, невинно бяло създание!

Луизи, която всички наричаха Уизи :) ... и която винаги беше в сянката на Чичи - по-едра, по-груба, по-"обикновена"... И също така невинна за нелепата си, мъчителна, ранна смърт!
Това животно бе извършило чудото, до което никой от "по-висшите" хора около него още не се е докоснал - бе създало нов живот! От утробата му излязоха малки туптящи сърчица, невероятно сложни миниатюрни машинки, програмирани да оцеляват, да тичат, да душат, да създават на свой ред нов живот...
Майко, твоята кръв тече! Ти умря напразно, но не живя напразно!