Подозрителните студенти

Оказва се, че в избирателните секции в по-ненаселените със студенти райони гласуването може да се окаже цяло приключение от организационна гледна точка, а идването едновременно на четирима студенти - подозрителен признак за изпълнение на политически поръчения :)

Със сестра ми, гаджетата и още един приятел отидохме заедно да гласуваме. Като студенти имаме право да гласуваме където искаме само със студентските си книжки, заверени за последния семестър (и лични карти, естествено), и ние отидохме в най-близкото до квартирата училище. Оказа се, че сме първите студенти, които отиват да гласуват в тази секция и никой нямаше представа как се процедира в този случай. Първата им работа беше да ми поискат удостоверение от университета. Ако не знаех, че такова не е необходимо и ако не бях гласувала предишните два пъти, за да мога да им разкажа, че и тогава нищо не са ми искали, а само са ми ударили печат на книжката, може би щяха да ни отпратят - и то дори без да проверят как стоят нещата в действителност - тръгнаха да ровят и да четат едва след като им казах.

После стана ясно, че въпросната секция няма свой печат и последва суетене, отиване при някаква шефка, идване на един пореден тип от комисията, който за дванадесети път да провери дали ми е заверен семестъра и дали печатите от предишни гласувания на книжката случайно не са от днес. В крайна сметка стигнаха до гъвкавото решение само на напишат "гласувала", датата и председателят да се подпише. Остана само въпросът в кой списък да ни впишат, което предизвика нови оживени дискусии - "В допълнителния списък се пишат!", "Абе, то хубаво в допълнителния, ама на коя страница?", "Е дайте да видим какво пише в книжката с правилата!" и любимото ми - "А, ти пък, дай сега цялата книжка да четем! И аз така като гледам, ми са вижда, че в допълнителния трябва да са...". В крайна сметка ме вписаха, гласувах, подписах се. Попълних и декларация, че не съм гласувала другаде, за която едната лелка ме попита "А това за нас остава, нали?" :)))

След тези 20-минутни неразбории седнах отстрани при приятеля ми да изчакаме другите. И какво да чуя - до нас седят баба и дядо и бабата вика на дядото "А, поръчение е сигурно, досега нито един не дойде, и сега идват накуп! Поръчение е някакво!" Зачудих се дали случайно не става дума за нас, но ми се стори твърде невероятно и не обърнах внимание. По едно време дядото ме пита "И ти ли си от ВИАС?" (явно е чул, че сестра ми учи там). "Не, от Софийския университет". "А каква специалност?" "Право." "Ееее, като станеш адвокат, парите няма да ги пъхаш в джоба - отиваш и в папката на делото, така между страниците ги пъхаш... Хе-хе-хе!" "Еми то затова държавата ни е на това дередже." Мълчание. След малко бабата - "Ама вие от различни университети сте май?" "Да." "А защо идвате да гласувате тук?" "Ами живеем наблизо." "Ама то тук няма общежития..?" "Ами в апартамент живеем" "Аааа, апартамент!... Ама вие сигурно някакво поръчение изпълнявате, а? Много сте организирани нещо?" ...И ние вече прихнахме! :))) Гаджето ми вика "Е, приятелите винаги са организирани :)", а сестра ми, вече до нас, потвърждава "Да, да, с един автобус ни докараха - отпред е!" :)

Ами да! Как да не е подозрително - то и без това никой не гласува, особено млади хора - хич! Като се появявт пет (пет!!) души накуп, от три различни университета, как да не се усъмни човек! И не живеят в общежитие, а в апартамент - ц, ц, ц - а уж студенти! И едната не знае коя е общината даже, уж там живее (сестра ми не беше сигурна дали "квартал Лозенец" значи, че и общината е "Лозенец" и попита). И идват едновременно - абе не им е чиста работата на тея! Сигурно са изфабрикували 50 книжки на различни университети и обикалят града да гласуват... Те младите (и особено студентите) са по принцип едни подкупни - по пет гласа ще продадат, ако могат, и само им дай поръчения да изпълняват и да обръщат народния вот на истинския избирател - българския пенсионер. Че то така ако продължава току-виж след месец дошли на власт някои дето "ще орежат пенсиите"!