Най-после падна първият истински сняг тази зима. Осъзнавам в какво градско чедо съм се превърнала - гледам как снежинките танцуват навън и изпитвам досада - "Защо пък трябваше да се разваля времето? Този сняг до 2 дни ще се превърне в кална киша..." Може би не е бил толкова отдавна последният път, когато съм се радвала на снега, но ми се струва сякаш е било в друг живот. Отварям прозореца, за да изтръскам покривката и малката преспичка, натрупала се пред него, се срутва вътре. Докато събирам снега в шепи и го избутвам навън ръцете ми запламтяват от студа - бррр! - и изниква романтичен детски спомен. Внезапно си представям как излизам навън, тичам и се търкалям по снега на улицата пред смаяните погледи на мадамите от фризьорския салон отсреща... Добре де, ще се разходя до парка тези дни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар