"The Clash of Civilisations" или "Сблъсъкът на цивилизациите" е последната книга, която прочетох...или поне ще съм прочела в близко бъдеще. Авторът, харвардският професор Самюел Хънтингтън, разгръща интересните си виждания за развитието на света и международните отношения след края на Студената война. Книгата е издадена през 1996г., затова за съжаление не съдържа анализ на на развихрилите се от 2001г. насам проблеми с тероризма и борбата срещу него. Независимо от това, направените изследвания и изводи звучат съвсем актуално. Това е разбираемо, като се има предвид, че развитието на отделните държави и на цялостната система на международните отношения е продължителен във времето процес.
Книгата полага основите на цивилизационната теория за развитието на международните отношения. Според нея, международното икономическо, военно и политическо сътрудничество зависи значително от културната и историческа близост между държавите. Тя може да е обусловена от географска или религиозна близост, която определя и тяхното сходно икономическо и културно развитие за дълги периоди от време. Светът се оказва разделен на няколко различни цивилизации. Изкуственото политическо разделяне на света на две сфери на влияние през Студената война не може да заличи основните характеристики на различните цивилизации и след неговото отпадане те отново могат да се различат на сцената на международните отношения. Не е верен изводът, че рухването на комунизма автоматично означава победа и разпространение на европейските либерално-демократични ценности в целия свят. Те, обратно на вижданията на някои от представителите на Западната цивилизация, не са единствената алтернатива на провалилия се комунизъм, нито са задължителна предпоставка за икономически прогрес и модернизация. Пример в това отношение дават Китай, който е център на оформилата се Източноазиатска цивилизация и Япония, която е единствената държава в своята цивилизация. Според автора "модернизацията и икономическото развитие нито изискват, нито водят до културна западнизация. Напротив - те водят до възраждане на собствената култура...,а възраждането на религията в глобален мащаб е пряка последица от модернизацията". Това твърдение е логично - нарастналата икономическа мощ води и до нарастнало самочуствие и разбиране за ценността на собственото, а не на нечие чуждо (т.е. западно) културно и религиозно наследство.
Прогнозите, изложени в книгата, наблягат на затрудненията, изникнали пред Запада относно налагането и поддържането на политическата си и културна хегемония в света, а също и на бързото развитие на Иточноазиатските държави и тяхното все по-силно влияние в международните отношения. Изводът: Западът ще продължи още дълго да бъде водеща цивилизация, но постепенно ще слезе от тази позиция под натиска на азиатската и мюсюлманска икономическа, демографска и културна експанзия.
Книгата полага основите на цивилизационната теория за развитието на международните отношения. Според нея, международното икономическо, военно и политическо сътрудничество зависи значително от културната и историческа близост между държавите. Тя може да е обусловена от географска или религиозна близост, която определя и тяхното сходно икономическо и културно развитие за дълги периоди от време. Светът се оказва разделен на няколко различни цивилизации. Изкуственото политическо разделяне на света на две сфери на влияние през Студената война не може да заличи основните характеристики на различните цивилизации и след неговото отпадане те отново могат да се различат на сцената на международните отношения. Не е верен изводът, че рухването на комунизма автоматично означава победа и разпространение на европейските либерално-демократични ценности в целия свят. Те, обратно на вижданията на някои от представителите на Западната цивилизация, не са единствената алтернатива на провалилия се комунизъм, нито са задължителна предпоставка за икономически прогрес и модернизация. Пример в това отношение дават Китай, който е център на оформилата се Източноазиатска цивилизация и Япония, която е единствената държава в своята цивилизация. Според автора "модернизацията и икономическото развитие нито изискват, нито водят до културна западнизация. Напротив - те водят до възраждане на собствената култура...,а възраждането на религията в глобален мащаб е пряка последица от модернизацията". Това твърдение е логично - нарастналата икономическа мощ води и до нарастнало самочуствие и разбиране за ценността на собственото, а не на нечие чуждо (т.е. западно) културно и религиозно наследство.
Прогнозите, изложени в книгата, наблягат на затрудненията, изникнали пред Запада относно налагането и поддържането на политическата си и културна хегемония в света, а също и на бързото развитие на Иточноазиатските държави и тяхното все по-силно влияние в международните отношения. Изводът: Западът ще продължи още дълго да бъде водеща цивилизация, но постепенно ще слезе от тази позиция под натиска на азиатската и мюсюлманска икономическа, демографска и културна експанзия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар